на Милена (една софиянка)
Нощта, Госпожо, е играчка
в ръце на глезено дете
и късните трамваи мачкат
звезди по дрипаво перде,
върху пияците солени
люлее вятърът такси,
един пиян подритва зеле,
нощта не диша. а ръмжи.
...Пък искаш да разказвам за любов?!
Да пиша, искаш, по площада,
дордето лазя по корем,
поредна кървава балада -
да гледаш раните си в мен....
Не виждаш ли, че вън е пролет?!
От други слушай за смъртта,
за мълнии сред ято в полет,
а мене чакай със дъжда
на "Витошка", където пише:
"Кафе със кестени на жар",
където хубаво мирише
на пот, сапун и тротоар...
Варна, 15.04.2015 г.
