Аз може и да се прославя,
а може просто да умра пиян,
но ти недей да ме забравяш,
помни ме с всеки черен ятаган,
пред който вместо Теб заставах,
макар че знаех колко ще боли...
Е, да, едва ли Те спасявах,
но в раните ми свещи запали...
Едната рана ми е Рила,
а втората е на Папас чаир,
пък трета рана се е скрила
на Франгата под стръмния баир...
Носи ме във Република Мароня
при пазвите, миришещи на сол,
при слънцето по бисерната броня
от мидите из пясъка й гол...
Белград, 25.10.2014 г.
