 |
| Нетленните мощи на св. Крал Стефан-Милутин в хр. "Света Неделя", София |
"Краљев стрелац хитну стрелицу, да устрели срну мелену / Стрела падне, циљу не циља, цела свита стази похита. / Јелен бежи гори планини, а краљ хитро срну ухвати / Па је носи белим дворима, Симониди да је дарива." (сръбска народна песен)
на Госпожата
На две крачки пешком от метрото,
Крал Милутин е сякаш заспал,
спри се там и послушай, защото
в този Храм, дето уж е гърмял,
дето всяка държавна теория
почва в него и свършва пак там,
дето с бомби се пише история –
тръгва с песни и спира със срам,
против всеки закон на разпада,
ти ще чуеш невидим кавал,
сякаш пак се разхожда из Ада
онзи, който сред него е пял
невъзможно красивата песен,
а пък целият Хадес мълчал,
щото няма ни луд, нито бесен,
който нея не би я разбрал…
А той, Кралят, лежи и сънува
свойта мъртва отдавна жена,
щото нищо, Госпожо, не струва
тая каменна здрава стена
и макар всяка вечер клисарят
да заключва вратата добре,
Симонида пристига при Краля,
в пазва свила на топло сърне.
Пловдив. 7.02.2014 г.
