Но за друг, ако тъгуваш...

на Меденка

Мила моя, не ревнувам,
не ревнувам вече хич,
просто често те сънувам,
но ме буди като бич

телефонът тука вдясно
със аларма чардаш-танц,
съобщава да е ясно,
не оставя четвърт шанс

да се мамя, че ме ближе
тъмно-свиленият Понт,
като чироз, че ме ниже,
че ме дърпа като стон...

* * *

Но за друг, ако тъгуваш,
хайде, тичай го търси,
ето, доста вече струваш,
моят стих те украси

в сукня с перлени мънисти
и черешови уста,
с две очи по детски бистри
и вълшебни имена...

* * *

Честна дума, не ревнувам,
беше "другият във мен",
знаеш, даже като псувам,
пак те чакам както ден...

Белград, 20.11.2011 г.