Приспах децата неродени,
скатах набъбналия стих
и две - три рими разранени
във чаша вино разредих.
Дими последната цигара
и чувам как пристига влак -
мъглата тромаво разпаря
с един въпрос и много страх -
по теб: Дали си се качила??
Мълчи нощта! Кърви без звук!
Кажи! Нима си подарила
децата ми на някой друг??
2002 г.
