сряда, декември 16, 2020

Новий Рік

 


автор: Диана от Луцк

Зима прийшла і сніг присипав,

Мороз з всієї дурі всипав,

Новий Рік не за горами,

Ну же давай танцювати з нами.

По келиху ми вип’єм за здоров’я і удачу,

Для мрії я грошики потрачу.

Так добре мені давно вже небуло

І все погане вмить загуло,

Прийшла пора прекрасних перемін,

Його я чую-новорічний дзвін.

Подарунки й привітання до мене летять,

Сміх рідних і дежавю що руки тремтять

І феєрверки за вікном стріляють,

Мене дорогі люди в обіймах тримають.

Я знаю: так все й має бути,

Нехай ніколи не скінчиться ця прекрасна мить,

Вдалось мені всього здобути,

Це полум’я тепер ніколи не згорить!

четвъртък, декември 03, 2020

Ой, как Девченка разцветала!



на Разкошната от Луцк

Умра ли, нека да е лете 

и нека да мирише на коняк.

Недей да плачеш, Малко Цвете,

опей ме в стих-стила "дьо Бержерак".


В стих-песен за Зелената Украйна 


и нека, Цветенце, усетя 

цвета на ваш'те диплести носии 

и конския галоп край Днепър 

сред полски танци и кушии,


където ти, Дете, си разцъфтяла...


И нека спя съня последен 

с душа в очиците ти сини,

в дъха разкошен сладоледен 

на прясно мляко със малини.


03.12.2020 Варна, "Златни Пясъци"







понеделник, октомври 19, 2020

Ако случайно не дочакам

 на Един Идещ Ангел

Ако случайно не дочакам

да видя твоето лице,

заклевам майка ти, щом плачеш,

от мен "по български" да ти чете.


Засмееш ли е, да ти пее

"по шопски" шарено - през смях

и нека твоят смях да се люлее

със песните, които аз й пях.


Да ти разкаже Бялата Славянка

за боя ни под Търновград

и как ухае на "Тамянка"

кръвта ни в Янтра, Звездопад


над Пирин нека ти покаже.

Да! Нека тук те доведе!

И в ада гордо бих разказвал,

че в Тракия оставил съм Дете


19.10.2020 г. Варна, КК "Златни пясъци"

Мери по Райна своя ръст


на един Идещ Ангел

Ако случайно си момиче,
то знай, че нивга в твоя род
жените дрехи не събличат
за грош или пред идиот.

Помни, че славата е всичко,
но славата пред всичко е в честта,
а пипнеш ли от гладен и трошичка,
от гроба теб ще отрека.

Дължиш единствено на Бога,
не друго, а съзнание за грях
и вече да те пазя да не мога,
на злия плюй в лицето му без страх.

Плътта ли? Нека си изтича.
Да, тя е нищо - пръст при пръст,
но името деца ще сричат,
щом с Райна мериш своя ръст.

И не е толкоз страшно да те бият,
и нито да останеш сам-сама.
И псета по петите ти да вият,
повтаряй си, че аз съм твой баща.

19.10.2020 г. Варна, КК "Златни Пясъци"

петък, октомври 16, 2020

Родиш ли се на 2-ри Юни!


на Един Идещ Ангел

Слушай, Неродени Сине,

да, ще бъдеш част от Днепър,

но те заклевам във картини

да възлюбиш всеки метър


от на Нашите Разкоша.


Не най-важен е животът,

ни потомство, нито хлябът,

че в Небесната ни флота

са Бащите, дето падат


по очи, но не на лакти,

не на лакти и колени -

Господ не е в хладни факти,

а в полята ни огрени


от светла скръб по Христо Ботев...


17.10.2020 г., Варна, КК "Златни Пясъци



петък, октомври 09, 2020

Люблю твоя сладкая мова


 рецитира себе си Диана стиха за мен вокално на украински (записан ТУК в "Украинка")

Потом да пусть стреляет!




на Малкото Цвете от Луцк

Убият ли ме нейде "ей така",

да знаеш, Топличко Кокиче,

разцъфнало сред Северна Тайга,

че Теб последно съм обичал,


да знаеш, че ръцете ми са бели -

по тях не лепнат смърт и кръв,

но удрят само кат' шрапнели

(макар и да не удрям пръв)


когато силни газят слаб,

                         отменат къшей хляб,


но нивга гърбом из засада,

а всякога "лице в лице",

че паднал нивга не нападам,

но пак горчи от все сърце,


че удрям аз,

                вместо да бият само мен.


* * *


Дочакам ли Те със дете,

от радост ще заплача -

да го погледам как расте,

подир на татко си разкрача.


А сетне ли?!

                  Потом да пусть стреляет!


видео превод за Малечка -Палечка:




Варна, "Златни Пясъци", 08.10, 2020 г.

събота, септември 26, 2020

Да ме прости Бог (към Богородица)



Реши ли Той да ида в ада

(което Негово е право),

речи: "Не чакал е награда

за греховете си на дявол", 


но... виж и още как просветват

по пътя ми следите от кръвта

и как мнозина ме съветват

да спра и всичко да "реша":


пари и секс, храна и пиво,

комфортно място за подслон,

а името да крета "живо",

дордето се разпадна кат' картон


под мътния порой на дъждовете....


Но, моля Ви се, Дево, погледнете,

че аз не съм продал до днес

ни капка чест,

      ни къшей Правда

и като че, дете се радвам

     на всеки благороден жест


и като някой се издига

до Кръст или заслужен трон

и че не крия как ми се повдига

на злото от изкуствения тон,


че без да мисля влизам в бой,

когато някак се разплачат

            дете и стар, жена и слаб,

че няма да приклекна пред палача,

            че пръст ще ям, наместо хляб,


но няма да изтрая да разпъват

пред мен пак Господа Христа

                       за пет пари или "файда",


широко крача, та се спъвам

и меся Ви погача със кръвта,

която подир стъпките ми капе


и нея Вам

    за прошка ще подам.


Варна. 25.09.2020 г., КК "Златни Пясъци"

събота, септември 05, 2020

четвъртък, септември 03, 2020

IV-тата Възторжена (Тракийка с устни от лале)

"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна!" (Христо Смирненски)
на Македонския младеж от столичните протести вчера
/задето рече: "Пробвахме да разбиеме полицейския кордон, ама не успехме. Е па ипи ке пробваме, шо ке праиме?!"/

А всеки път, щом минех Драгоман,
очите ми сами течаха
и не за краден Пиротски Балкан
(тоз' дето "братя" си "прибраха")...

Халал! Да стиска, който няма!!!

А сякаш, че изправях се пред яма,
току пред Края на Света -
извръщах се към синята пижама
на Витоша да зърна пред "смъртта"...

* * * 

В Москва ми идеше дори да вия
в полетата им с дупки от картеч
и не помагаше, че в шепи пия
с наздравици в по-другата им реч.

Не стигнаха жените им  красиви
да спра да плача, както плаче луд,
за нашите поляни миризливи
на бъз и дрян, на пръст и труд.

* * *

Ех, как снагата е умила
от Пирин до Венчанското кале,
Красива, Боже, Мойта Мила -
Тракийка в устни стиснала лале!

02/03. 2020 г., Варна, КК "Затни Пясъци"

седва от III-та, от II-ра и от I-ва

събота, август 22, 2020

Украинка


автор Диана (белая как молоко, залотая как рожь, как весна молодая)
посветено на... мен

Світанок серед ночі
Любов прекрасна як рози бутон
І не нанесе більше злий рок урон,
Сіятиме зірка високо в небі,
А сонце світитиме щоранку для закоханих
Й не закінчиться насолода для двох життям зморених.
Вільна від старого: відроджена світанком,
Буде славно співати цим ранком,
Про любов свою ту що в серці хранить,
Її порив душі палає яскраво-не згорить.
Вона ніжно його хоче і нетерпляче жде,
Живе ради нього і ради нього вмре,
Не бачить нікого: лиш його і лине до нього всім єством,
Думає про нього коли встає і коли засинає крепким сном.
Не думала що покохає знов бо вичерпались сили,
Та зійшло благословення не одній пережидати зими,
Тепер її світанок розігнав серед ночі пітьму,
Заполонивши собою її всю досхочу.

четвъртък, август 13, 2020

III-та Възторжено-патриотическа песен


на Народа ми, който днес би депутатите си майко-продавци с яйца и домати пред Парламента

Шоплукът - пъстър от разкош,
а Тракия ръми във песни, 
прелива Добруджански кош,
Балканът в хребети е тесни,

а Пирин тропа по Небето,
пък Рила моли Бог без глас...
Ех, Дево! Сякаш че Детето
родила Си Го между нас!!

Напускам ли Я, мъката ме къса,
помисля ли Я, плача от възторг.
Умра ли, нека гроба ми огласят
все песни за Приморския ни Полк.

* * *

Ще "спя" във Теб, докат' Те има,
а тръгнеш ли, ще стана от прахта -
във глад и път сред лято-зима
ще Те открия и ще Ти река,

че няма да ме има подир Теб
ни в Рай, ни в ад, ни в гроб, ни в клада
и не за вино, камоли за хлеб,
ами за Теб щурмувам ада!

13.08.2020, Варна, КК "Златни Пясъци"




понеделник, август 10, 2020

Втора Възторжена Отечествена песен


I-ва Възторжена Песен - ТУК

на Златните деца на България, на двадесетгодишните хлапета, които щурмуват съвестта ни пред Парламента под Трибагреника.

на мръсните ченгета и гербаджийските мутри, които ги пребиват, дето майките, жените и сестрите им мъртви ще ги целуват, когато мъжете в Отечеството станем

От Родопа прелива във Искър,
пък след Искър се връща в Свищов,
Раменете Й Голи притискат
на Небето бездънния ров.

При Марица е жълто-зелена,
А при Варна цъфти в синина,
пък Балканът над село Елена
е Планета, а не Планина.

* * *

Леле! Сладко!! Добре се умира
пред Вратата, където на реч
си се учил и дето прибираш
свойте мисли дори отдалеч.

* * *

Мойте мъртви в пръстта й се вплитат,
мойте живи от нея растат,
за последно дори бих поскитал,
за да вдишам последния дъх

аз от Нея – от тьонката снажка
и от Витошко бяло лице,
а във шепите с пръст Карнобашка
ще се кръстя с взривено сърце

сред тревите на Рила и Пирин,
при реките на Дървен Пирдоп,
та да легна пречистен и мирен,
не от болка умрял, а в Любов....

Девети август, Варна, КК „Златни пяссъци“

петък, май 15, 2020

Хареса ли Тракийската Разходка?!


на Петя

Слънце, толкова много Добро
е огряло Тракийските ниви!
Сякаш Кръстно Господне Дърво
е садено на нашатa глинa.

Кой ще каже, че Моят Народ
е безчестен, без срам и е жалък?!
С Мойта Тракия толкоз съм горд,
че я зная такава от малък:

мътно вино и бистро хорo
насред адската черна чаршия
и сърца разтуптени в едно
с кръв и сълзи в барутна ракия.

Варна, "Златни пясъци", 15.05. 2020 г.

неделя, май 03, 2020

I-ва еротично-екстатическа песничка



 на Петя

Повяхващ е гаменският ми чар,
а бузите увиснали са леко,
на шарки е от снежния шамар
брадата ми - личи й отдалеко.

Но имам още сили да те нося
в поляните на моята душа,
щом Изгрев заприижда на откоси
с целувки скута ти да окръжа

и да потъна в бялата ти пазва,
обиращ всяка капчица с език,
а дълго сетне всички ще разказват
за плисъка на радостния вик,

със който ще разрошиш две пердета,
ще зазвъни искрящото стъкло,
а Витоша ще стане на парчета:
едно до друго - злато до сребро,

след тост тъй както чаши бели чупим
и гръмва после Дунавско хоро,
тъй с тебе черно вино ще си купим,
та утрото да дойде по-добро,

щом ти заспиш, а аз пиян играя
с косите ти, а белите гърди
погледам до когато не изтрая
и пак те вдигна... Кой по изгрев спи?!?

3.05.2020, Варна, Златни пясъци

вторник, март 24, 2020

I-ва Пасхална (Не ще Възкръсне сред юнаци)


"...Бели ми меса по скали. / по скали и по орляци" (Хр. Ботйов)
Море от кипнало олово,
звездици в драпаво въже...
Ала Искрящото Му Слово
ме веза като със ръжен...

От нас не стана Всечовеци,
не провървя и в любовта...
Помнете ме като крадеца -
тоз' дето в къщите ви спа.

Женкарят в мене протестира:
"Не ставаш и за хулиган!
Разплакват те пет литра бира,
а с водка виеш като дран

пред трапа с мъртвите другари
и бъркаш, както пипа сляп,
из джоба за една цигара,
в торбата за ракия с хляб

да хвърлиш, барем им се види...
Не пръст да иде при пръстта,
а вино с пържени скариди
да вкусят там, където са..."

* * *

Връстниците ми имат къщи,
добри жени, дори деца.
А аз пък сутрини повръщам
кафе и анлагин с яйца.

Гори, превърта ме и връща
все там - при Малкия Давид,
при песен все една и съща
за страшния Гигант убит

със камък право във челото...
При Йеремиевия Плач...
Не знам какво ми е тестото,
но хлипам с' смелия разкрач

на моя Бог през Палестина,
на Думите без капка страх,
със траура на Магдалина
сред зверския бесовски смях

по викащия след Илия*
пред Кървавия Си Сабат*...
А питат ме все колко пия,
когато почнат да кървят

в съня ми Неговите рани
и ставам, жаден за коняк,
и сякаш, че ме късат врани,
и сякаш е засмукал Враг

кръвта димяща от сърцето
на едри глътки като смок...
Изан, крещящ от Минарето
и хвалещ някой бог жесток,

душата право ми продънва...
Ако не пия от буркан
(понявга още щом се съмва)
пред гърло като нож опрян,

не ще успея да се вдигна,
за да припадна пред Кръста,
където никой друг не стигна,
без Девата*, че там растат,

тъй както билки по орляци,
две думи, ясни като гръм* -
"Не ще Възкръсне сред юнаци,
а сред разплакани насън."

................
*Матей 2:46-49
*Марко 15:34
*Йоан 19:25-27
*Матей 17:5

Златни пясъци, 24.03.2020 г.





петък, март 13, 2020

VI-та Самодивска песен (Скандалист)


VI-ти разказ пред една софийска поетеса за Меденка
"А ja, шприцер и кавурму, право да си кажем, неволем..." (Джордже Балашевич)
Море от кипнала стомана.
Небето?? Дрипаво въже.
Звезди - пробойни във тавана,
като рисунка с... оксижен.

А днес сме... днес (подир четвъртък),
пък утре... ще вали в Париж...
Когато страшно си объркан,
остава само да вървиш.

Какво остава подир битка
(пиян, за чест или жена) -
в торбата хляб и шапка с китка,
и вкус на вино с кавърма.

* * *

В съня ми мед и топло мляко,
две юди, плачещи наглас,
а аз погрешка съм облякъл
фустан, кат' смешен педераст...

Почакай! Спомняш ли си Моста,
маслини с миди в пресен лук?!
Ти - моят "бог", а аз пък гостът
със Теб под чуждия капчук??

А август беше цял, но кратък,
а август - бял и подивял...
Да, Вечност с твоя отпечатък,
едничка, дето съм видял.

* * *

А сетне смърт... А сетне пушки...
Изпът олово, вместо хляб.
Небе, разстреляно с "Катюши",
посипа ме със кръв и яд.

И само там далеко светят
души на мъртвите щурци,
а звездните каруци кретaт,
тъй както крета сарацин,

изгубил боя за Гранада
и вяра в своя Мохамед,
тъй както стара черква пада -
с камбаната си най-напред.

* * *

Горят ме като два пожара,
горят ме, Слънчице, насън
очите Ти!!... Ти бе Държава,
а аз останалият вън,

като Тракиец след Чаталджа,
разплакан, че се е спасил,
защото Тракия се ражда
там, дето си се разрушил!

* * *

След Теб? Ракия и скандали,
безлични стрехи и жени,
стихът дере, вместо да гали
и блъска четири стени,

a как летеше, като чудо,
оттука чак до Китеж-град,
припяваха го речни юди,
пренасян като вест и знак

подир победата при Маратон!

Златни пясъци, 14.03.2020 г.

следва от
Пета песен "Nosferatu"

четвъртък, март 05, 2020

Аз, с "всю Ивановску" в съня ти


на Настюшу
"Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв!!"... (Петко Славейков)
Пиши ми спиш ли... Яде ли добре?!?
Икра ли или блини със сметана??
...Ослушвай се за кипнало Море,
премятащо делфини и заргана,

което през Одеса до Москва
ще стигне чак пред бялата ти спалня
и с лодки със локум и баклава
аз цялата догоре ще напълня!

Ще свири марш, чак Дунавът ще слуша
тръбите на Приморския ми полк -
за Теб - родена с песента "Катюша"
и мене влюбения "морски вълк"!

* * *

Не слушай тия всички, дето пушат,
когато разсъблича се жена -
не знаят как миришат есен круши
в косите ти от билки и трева.

Пусни ги, нека си разправят,
че уж съм страшен плажен хулиган -
те знаят само да отравят
светулки, запечатани в буркан.

* * *

Предай на Кремъл колко той ми липсва
и уличките цветни край "Арбат",
че "по тракийски", както гайда писва,
ще дойда там, когато всички спят.

И с "всю Ивановску" ще ги задумкам
камбаните на Царския ви храм,
луната ще се смее като булка,
заслушана във морския рапан -

тоз' дето в пазва ще Ти нося,
                щом дойда да погледам като спиш.

Варна, Златни писъци, 05.03.2020 г.

сряда, март 04, 2020

Все пак писмото ти дойде


на Настю
"Кат' Русия няма втора, / тъй велика на света!" (Петко Славейков)
Нощта е тъмна Теменуга
на двайсет километра от Града,
тук слива Севера и Юга
Морето на Земята при ръба.

И няма никой да се взира
във мен през мътния Превал,
морето блъска кат' секира
брега, а пак остава цял.

Къде русалките умират,
когато ги разкъса лудостта?
Не кръв, ракия се разлива
във вените ми... Искам да крещя!

А само песен, като птица,
лети от моята уста...
Да, Ти си мойта Хубавица,
презирам раните, смъртта.

Отново идвам да ти кажа,
пресякъл духом чужди планини,
че Ангели стоят на стража
край мислите ми, всичките добри

за Теб, ала змия се влече
и пи от моите очи,
след туй до голо ме съблече
и чак в сърцето се качи!

* * *

Ала писмото ти е синьо,
като рубашка под небе,
с очи на Северна Богиня
и цвете, цъфнало... Къде??

Е, как къде?!? С Москва-реката
сред Брезовия, светналия лес
и няма нийде на Земята,
не, няма никъде такъв адрес,

където кротко да се стичат
към Теб, летели през море,
тъй бели, като че, кокиче,
но буйни, като ветрове

за теб най-нежните ми мисли,
изписани, тъй сякаш са цветя
и сякаш, като че, съм писал
не стих, а песничка за Далида.

05.03. 2020, Златни пясъци

понеделник, февруари 17, 2020

V-та Самодивска (Nosferatu)


Медноj Пити

Захапал зъби, днес съм в ада:
Най-сетне, Злато мое, се реших...
Да, живият едничък страда,
а аз не съм - останах само стих.

Не съм дошъл да вадя твоя сянка,
а само да си спомня през мъгла...
Гризе ме като бясна пепелянка
вината, че се стреснах да умра,

когато от ръцете ми те взеха...
Жадувах кръв, но пак не се реших
да видя, че последната ми дреха
ще трябва да е дрезгав кървав стих:

обичах изгреви "по Шуман"
и тежко вино с "пиле жулиен",
обичах да се слушам като думам,
обичах да вечерям с "божоле",

а днес във мен люти ракия
и лук горчив със сол са ми мезе,
сега се давя, а не пия,
защото не признах, че бях сразен,

когато от ръцете ми Те взеха...

17.02.2020 г. Варна

Песен за проклетата 2012-та


IV-ти  разказ в песен за Меденка пред една софийска поетеса

Докато гледах как си тръгваш,
за гърлото ме стисна лудостта...
Ех, в синьо лято как измръзваш,
звездите пък как вехнат кат' листа!

* * *

По цели нощи пих и пуших
край сенките на "сгоднички" жени,
говорих с мъртви, вятър слушах...
Пък трябваше да викна: "Остани!"

И миг след туй на място да загина.

Проклет да е "нагонът" към живот!
И не текат година след година,
а сбират се при онзи празен вход
в целувките ти с мирис на малина.

* * *

А днес ракия миризлива
по литър-втори всяка Божа нощ -
Така страхливец се убива,
страхлив за скок, въже или пък нож.

И посред сто безумни битки,
жадувал в тях да бъда бит-убит,
сънувам двете малки китки,
които в пазвата ти, Цвете, скрих!

17.02.2020 г. Варна

неделя, февруари 16, 2020

III-та Самодивска за песен с шприцер в Нови Сад

"Докато мълчах, овехтяха костите ми" (из Псалтир, св. цар Давид)
разказ в ритми за Меденка пред софийска поетеса

Веднъж за теб така се пошегувах -
че ти си питка, скрита във торба,
когато във Войводина гостувах
оттатък манастирската врата.

А сетне черпих всички с гъсто вино
из стари тежки кръчми в Нови Сад
и слушаха стипчивите ми рими,
в които диви ягоди цъфтят

и слушаха пияните маджари,
и слушаха с отворени уста
как с мене чудният им чардаш шарил
до края, при Морето, на Света.

* * *

Не съм поет, а скитник недоучен
и нито съм раним "интелигент" -
Ти помниш: хапя и безсрамно смуча
облени женски цици със абсент.

Ала за теб най-нежните ми рими
избухнаха във багри и във цвят
и молеше притихнал "Разкажи ни,
разказвай все за Нея!" Нови Сад...

16.2020, Варна

II-ра Самодивска (за мостовете на Медисън)


за Меденка

Аз скоро ще разкажа в проза,
преди съвсем да се затрия,
че тоя свят без теб е грозен,
че съм подгизнал от ракия.

Опитах да те скрия в пози
с жени,  в които съм изстивал,
в десетки стихове и рози,
пък сякаш просто... мастурбирал.

Веднъж в живота се обича,
а после всеки ден умираш.
Мъжът затуй е мъж, Кокиче -
в кръвта шуртяща да се скриваш

от студ и сняг, пък некролози,
където пише "бе обичан",
са пошли разкази за този,
живял-умрял, на мъж "приличал".

* * *

А Ирод нека си "празнува",
задето е убиец на деца,
да, зная че Иисус не псува,
затуй аз псувам Ирод от душа.

16.02.2020 г., Варна

събота, февруари 15, 2020

Самодивска песничка по Милорад Павич


разказ в рими пред поетесата (...) от София  за тази, която преди десет години нарекох Меденка

Десетки преразказани измислици,
а нощем свирят древни ветрове...
В целувките на своите Орисници
едно дете в съня си ще умре...

Приключих с моята виталност,
която ме прослави "през море",
не ща притоплена реалност,
ех, да, насън умира се добре!

А ти ще дойдеш да ме вземеш
и с две сълзи враждата пресечеш,
аз чак тогава ще задремя,
да в сън си струва само да умреш...

Не преживях, не стигнах, не прескочих
и не преборих болките си две -
една да гледам как се точи,
като змия във пазва на дете,

на мръсни гадове "моралът",
от който ти се иска да ръмжиш,
а втора подир сянката ти бяла
единствено премръзнал да кървиш.

15.02.2020, Варна

понеделник, февруари 03, 2020

Плъвдин


на Х.
Гризе, преплита и надприда
претоплен въздух, слизащ от тепето,
Марица стене от обида -
не плиска, а се стеле през решето.

И тука Тракия се свършва,
започва Запад хладен, заядлив,
тъй както Залезът прекършва
на Слънцето проблясъка ръждив.

* * *

Ех, Цвете, всичките ми песни
са танц по риза в родната ми ръж,
а в жилите лудуват бесни,
тъй както вино в чашата на мъж,

любов и ревност, гняв и нежност -
хем яд, хем в седем-осми терирем.
Пиках на сухата прилежност,
с която само хвали се кретен.

* * *

Родината ще нося и след боя,
тъй както птиче носи се във шлем
и стихове ритмувани във строя
на песен, със която съм роден.

София (в Божурище), 03.02.2020 г. (след Пловдив)