Сънувах снощи, че си бременна

на Меденка

Сънувах снощи, че си бременна.
И мила моя, знаеш ли какво?
Красива беше даже временна
като звезда на коледно дърво.

Пък знаеш колко мразя Коледи
със тия „седем постни ястия”,
сред всичките превзети погледи
ми иде просто тихо да умра.

Сънувах снощи, че си бременна.
И знаеш ли, и знаеш ли какво?
Завита като в кърпа ленена,
шептеше като квасено тесто...

Белград, 14. 12. 2011 г.

Ще го видя във миг на око

"Збогом, први нерођени сине"

Там, загдето се готвя да ида,
знам от песни една или две,
зная само, че дългата зима
там не сгрява и локва море,

зная само, че няма рапани,
нито пясък за боси нозе,
че горите са в камък вдълбани
като стъпки сред минно поле.

Друго нищо не искам да зная,
ще го видя във миг на око,
като птица през облаци рая,
като митар, качен на Дърво...

Белград, 25. 12. 2011 г.

Барикадите вече се пръскат

"Збогом, лето, јесени и зимо"

Барикадите вече се пръскат,
леден огън рендосва небето,
птици тук не летят, а се блъскат
и със гръм се изгубват в полето...

В кафенето на ъгъла, дето
чаша пиво е жълти стотинки,
две големи деца зад пердето
си подават под масата снимки...

В коридора на пустата сграда
две момчета разделят чорапи,
тази Коледна нощ уж е млада,
пък елхи без подаръци клати...

Уж поновому всичко започва,
сякаш пътят върви, без да свършва,
вятър слънце по Дунав разточва,
аз обаче се чувствам прекършен...

Белград, 25. 12. 2011 г.