разказ в рими пред поетесата (...) от София за тази, която преди десет години нарекох Меденка
Десетки преразказани измислици,
а нощем свирят древни ветрове...
В целувките на своите Орисници
едно дете в съня си ще умре...
Приключих с моята виталност,
която ме прослави "през море",
не ща притоплена реалност,
ех, да, насън умира се добре!
А ти ще дойдеш да ме вземеш
и с две сълзи враждата пресечеш,
аз чак тогава ще задремя,
да в сън си струва само да умреш...
Не преживях, не стигнах, не прескочих
и не преборих болките си две -
една да гледам как се точи,
като змия във пазва на дете,
на мръсни гадове "моралът",
от който ти се иска да ръмжиш,
а втора подир сянката ти бяла
единствено премръзнал да кървиш.
15.02.2020, Варна
15.02.2020, Варна
