на Милена
Може би ще приплачат за мен
пет-шест курви и лошото време,
ще прeлеят коняк охладен,
затова, че за тях съм се женил...
Ала ти не плачи, не плачи...
Просто пия с отците си мъртви,
там където Балканът стърчи
посред нивите тежки за жътва.
Ще ти пея във гръм на море,
сутрин с облаци бяла коприна
ще те галя при Изгрев, дете,
ще те къпя по Залез във вино.
Белград, 26.XI.2015 год.
