"Докато мълчах, овехтяха костите ми" (из Псалтир, св. цар Давид)
разказ в ритми за Меденка пред софийска поетеса
Веднъж за теб така се пошегувах -
че ти си питка, скрита във торба,
когато във Войводина гостувах
оттатък манастирската врата.
А сетне черпих всички с гъсто вино
из стари тежки кръчми в Нови Сад
и слушаха стипчивите ми рими,
в които диви ягоди цъфтят
и слушаха пияните маджари,
и слушаха с отворени уста
как с мене чудният им чардаш шарил
до края, при Морето, на Света.
* * *
Не съм поет, а скитник недоучен
и нито съм раним "интелигент" -
Ти помниш: хапя и безсрамно смуча
облени женски цици със абсент.
Ала за теб най-нежните ми рими
избухнаха във багри и във цвят
и молеше притихнал "Разкажи ни,
разказвай все за Нея!" Нови Сад...
16.2020, Варна
