понеделник, юли 23, 2012

Стихосбирка "Символ на вярата"

на Ани




Облечете ме в алени рокли

"Чакам възкресение на мъртвите"

Във Парка на Земун пред Храма
две дечица играят "Семейство".
Той се готви за път отзарана,
ала Тя го приспива с вълшебства.

Пред Храма сред Парка на Земун
други двама закусват със вино.
Тъй пиянството става на ромон,
кротък дъжд върху покрив на кино.

Две хюмнета сред парка на Земун
си разказват библейската притча
за Давид и приятеля верен -
Йонатан, който оня обичал.

* * *

И Дъждът ми се вре из кафето,
пък крачолите вече са мокри.
Нищо друго не ща да ви вземам -
Облечете ме в Кървави рокли!!

Белград, 10/04/2011 г.

Българке (танц в две стъпки)

"Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете..."

Умий лицето ми с мъгла -
не, нека суха педя не остане!
Покрий очите ми с ръка -
поискай да запомня твойте длани.

...Но ти не искаш да те помня, затова

украси ме с войнишки пешкири
и носи ме оттатък земята,
дето бойна тревога не свири
и жени по перони не чакат.

Зарови ме под Топлата Круша
и полей ме отгоре с мавруд,
да не гледам, че Пирин е в суша,
а пък Витоша скърца от студ!

Белград, 11/04/2011 г.

Отнеси три поклона на Царя

"Вярвам в Един Бог Отец, Вседържител... И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния... и в Духа Светаго... Който от Отца изхожда."

Не е просто мъгла, а са Хали,
в тях лежа и сънувам деца,
и унасят ме Змейски кавали
преди сън със безвидни лица.

Подир тебе очите ми парят.
Но не ще се обърна встрани!!
Отнеси три поклона на Царя
и предай Му: "Той, чакайки спи..."

Не е просто мъгла, а русалки.
Аз бълнувам им песни в съня.
Слава Богу, че още са малки,
ти обаче не си, затова

отнеси три поклона на Царя
и кажи Му: "Той кърми дете
вече с кръв, че кърма не остана,
вместо с дрехи го топли в ръце..."

Белград, 12/04/2011 г.

Писма без адреси

"И в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква"

Пак ти пиша писмо като вятър...
Знам, събуждам те днес призори...
Как ще пиеш кафето? Със захар?...
Извинявай, писмото лети...

Не, недей да затваряш прозорци!
Ще се вмъкне при теб като дъх.
Отвори им - танцуват ослици
и прости ми, че с теб съм такъв.

Аз по принцип съм слабо уверен,
изчервявам се чуя ли смях,
чак се чудя как тъй съм бил женен,
как помислих и даже успях...

* * *

Добър вечер, кажи как я караш?
Да не би да вечеряш с цветя!?
Лека нощ, лека нощ... Що не пишеш?
Да не би да ти пречи дъждът??

Белград, 13/04/2011 г.

Зъл дух от Бога

"...и в Духа Светаго... Който от Отца изхожда и Който Е говорил чрез пророците."

"А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си." (1 Царе 18:10)

Мръсна, гъста мъгла като плесен,
в нея пак пророкува Саул,
в гърчав танц и влудяваща песен,
озверял от каквото е чул.

* * *

"Тогава Саул изпрати хора в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта. А Михала, жената на Давид, му каза за това... И Михала спусна Давид през прозореца; така той избяга и се избави..." (1 Царе 19:11-14)

Изплети ме в Давидова песен
и носи ме на толи гърди,
домеси ме във хляб недомесен
с мокри устни и пресни сълзи.

Белград, 13/04/2011 г.

Скоро дните ще почват така

"И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния... разпнат... и страда, и бе погребан"

Скоро дните ще почват така -
с две целувки и пресен пататник,
и с глава между бели бедра
"по французки", кат' шапка на четник.

Две есета със дъх на кафе,
куцо стихче сред звън на чинии,
пък комшийка със тънко гласче
ще припява безкрай лакърдии

за колеги, за дрехи, овце
и че нейният мъж я обича,
но че няма за нея ръце -
все работи и пие самичък.

Вечерта - среден стил механа,
пет мастики, изпити прилично,
два-три танца със руса жена -
да се вижда, че още обичам...

"Лека нощ", поцелувах добре,
значи време за порно с ракия...
Само чакам кой пръв ще умре -
няма смисъл дори да я бия...

Белград, 13/04/2011 г.

Пререших (Мускетарски марш)

"И възкръсна в третия ден, според Писанията... И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви..."

Вече пак ще се будя така -
с три кафета и десет цигари,
и на път от вода до вода
със коняк за случайните гари.

Душо куча, не питам, мълчи!
Щом желаеш, помни им лицата,
а пък мене сега остави
да им мия със устни бедрата.

Ако някъде-нейде по път
се удавя, заспал във росата *,
нек' Я стигне по тебе редът,
в който нежно наричам Я Свята...

.................

* Роса наричам галено коняка

Белград, 14/04/2011 г.

Планове (Белогвардейско Tанго)

"...и живот в Бъдещия Век."

Мислих днес да не пия въобще...
Смятах даже да бъда стопанин -
да изляза облечен добре,
да си купя две крушки за баня...

* * *

...Дръж, момиче, пет евро бакшиш!
Дали може пак тъй да се врътнеш,
тъй, дорде уж с досада сумтиш,
нaй-случайно във пазва да бръкнеш?

Дай две бири, не гледай в листа!
Няма в него рисунки, задачи,
не мисли, че ти хваля гъза,
не гадай, че след малко ще плачеш...

* * *

Мисля днес да прекарам добре.
Да поскитам отново по Дунав,
да си купя например въже
и понеже безспорно съм улав,

да завържа на него шише
и го метна по Залеза чумав...

Белград, 15/04/2011 г.


Стихосбирка "Рилски песни"



Отечество (Закълни ме в Кръвта ми пред Царя)

"От върха на скалите го виждам, от хълмовете го гледам: ето народ, който живее отделно и не се брои между народите. Кой ще изброи пясъка на Иакова и числото на четвъртината от Израиля?" (Числа 23:9)

Всеки къшей земя е вълшебство,
всеки облак е чуден покров,
всяка капка вода е пиянство,
а небето Tи в златен обков.

При Вратите Tи - Белият Дунав,
а по Струма е Твоят Олтар,
Полилеят по витошки хубав,
пък сред Рила е Живият Цар.

...Пак по Тебе умът ми изгаря,
пак със Теб съм без вино пиян...
Закълни ме в Кръвта ми пред Царя -
ще се върна, остане ли Сам!!

Скрино

"О, да би била главата ми вода, очите ми - извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!" (Еремия 9:1)


Сред Ливадата - Топлата Круша,
а при вира играят белот,
аз заспивам под нея и слушам -
баба бае за дълъг живот.

Баба пее за някакво Ленче,
че се мъжило май нашега -
златни ябълки носило в менче
и замеряло с тях господа...

* * *

Село стръмно, голямо, богато -
седем бързи и бистри реки.
Пият мъжки мъжете когато
по казани ракията ври.

И трикатните, белите къщи -
два за гости, един за софри -
там по помени само прегръщат
и целуват за Бог да прости,

а по плевните сексът е кратък,
"по роднински" надве и натри,
после всички отиват "оттатък",
да допиват и бият жени...

* * *

Село мъртво, голямо, богато,
имаш къщи, ливади, Антон,
дето леден продумал когато,
го убили във оня салон...


.....................

"Балада за комуниста", Веселин Андреев ТУК


Пaнагюрска сватба

"След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята." (Изход 5:1)


Заспиваш ли, целувана "по график"
или четеш престъпни стихове?
Или пък слушаш уличния трафик,
тъй както аз го слушам с часове?...

Във стаята ти има ли завеси?
Изтрий целувките във тях,
че приказка ти пиша на адреса,
до който да се върна не посмях...

* * *

Мъже, решени да не паднат,
подписват Кърваво Писмо,
конете тропат, те се радват
като да тръгват на хоро.

Мегданът празен, само Райна
блести сред него като грош.
Десетки погледи потайни
я гледат сякаш виждат нож.

Баирът гол, гората сива.
Зад хълма Слънцето дими.
И нищо няма да те скрива
от тез насмешливи очи,

които през завесите те гледат...

Черешова Задушница

"...и всичко считам за смет, за да придобия Христа и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра..." (Филипяни 3:8,9)

Миризма на извряло кафе,
на котлона горят тиганици...
Тоя ден точно тъй ще умре,
както нощем се губят звездици...

Под престилката тръпнеш ли пак?
Слабините ти пари ли влага?
Преметни през бедрото ми крак,
пък кафето - по пода да бяга...

* * *

Бяхме силни, не бяхме добри,
този топ го ковахме по тъмно,
зад залостени здраво врати,
ала той неочаквано гръмна...

...Село бяло във бяло гори,
нямат време жените да плачат,
в кръв чаршията вече дими...
С тая кръв ще омесим погачи!



Клисурската стълба

"Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея." (Битие 28:12))


Между римите шита и сричана,
крита, вплитана като мълва,
твърде мъчно и скъпо обичана -
час за час по ръба на гнева...

* * *

...През дерето търкалят се цигани -
жълта захар на едри зърна,
мършави, дрипави, неостригани
като мръсна прибрежна вълна.

Из полето шамиите светят,
вместо клони мъжете стърчат,
а Небето е само на педя
и увисва дъждът като път...


Предизвестие

"Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка." (Песен на Песните 8:5)

По прозореца птиците тропат
и полека се вмъква денят,
две шишета под масата хлопат,
от цигари очите смъдят,

а чаршафите плуват във мирис -
тежка пот и горчиво кафе
и добре, че те няма да видиш
как се будят "добрите мъже" -

господата, които "обичат",
дето бият за дума и две -
за разплакано старо момиче,
за обидено малко дете...

* * *

През Реката аз утре ще мина
(не ме чакай, не идвам с добро),
с пет пакета "Сарaевска Дрина",
без цветя тоя път, а с дърво,

със дърво, на което ще вдигна
вместо знаме глава на човек...
Не, до Рила не смогнах да стигна...
Пак ще пробвам, но в Другия Век!



Раковски валс

"Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми..." (Пслатир 137:5)


Кале Мегдан привечер е прозрачен,
оттук се вижда даже до Бургас
и струва ми се, мога да прекрача,
та да вечерям тая нощ у нас...

Кале Мегдан е ангелски прекрасен!
Раковски тука е командвал "Бой!",
гърбът комитски бил добре опазен
сред мръсния, оловния порой...

* * *

...Оттука, Слънце мое, виждам
във бяла кърпа твоята коса,
да знаеш само как завиждам
на капките останала вода,

които раменете ти събличат...

Стихосбирка "Женски песни"


на Меденка и на Ани В.

Женска песен
на Ани В.

Слънце бяло, мъжете умеят
да говорят за вяра добре,
както пият и както се смеят
дрънкат как се живее и мре.

Ти си мъничко-малко момиче
и им вярваш на всяко тире,
вярваш знаят и как се обича
или как се целува поне...

Ала чуй ме сега - те не помнят
лански сняг, миризма, имена,
затова толкоз много говорят
(пък светът чака Бог в тишина).

...Ще те чакам на гарата вляво
до последния варненски влак,
намери ме в гъмжилото вряло
мълчаливо допиващ коняк...


За Христовите доблест и чест
на Меденка

"Я ненавижу насилие и безсилие,/ мне только жал Разпятого Христа"

Медна пито, мъжете обичат
да говорят за нрав и морал
и когато дори се събличат,
пак те гледат със поглед най-зрял.

Медна пито, мъжете примират
да дърдорят за гняв и съдба
и когато дори мастурбират,
пак го правят със тази ръка,

със която подреждат войници,
със която убиват деца,
със която пресмятат парици,
със която купуват сърца...

Пита медно, недей да ги слушаш,
те не знаят какво е добро,
няма място до тях да се сгушиш,
а единствено само едно

закривено и мръсно корито,
по което тече като слуз
таз' вода, със която са мити
две ръце от кръвта на Исус.

* * *

Ще те чакам отпред на Площада,
без юмруци и гол като жест,
с бяла приказка вечна и млада
за Христовите доблест и чест...


Тия, дето ги търсиш
на Меденка

Тия, дето ги търсиш,
дето гледаш след тях,
дето стъпват на пръсти,
а смехът им е плах,

дето мислиш, че крият
мир в дълбоки очи,
тези рядко и пият -
все за "Бог да прости",

но любов не дочака
даже хапка дори,
а когато пък плака,
спяха както се спи...

...Десет дена ще пия,
имам толкоз пари,
мръсна жълта ракия,
овкусена с псувни,

а когато приключа,
ще убия един,
като скитащо куче,
като блудния син,

не успял да се върне,
щото старият брат
покрай нивата първи
е ударил отзад...

* * *

Ето, пак се разплака!
Те са сто, не плачи!!
Някой друг ще те чака
с две лъжливи очи,

с блага евтина дума,
с пет фалшиви сълзи,
като пир насред чума,
дето в пазва пълзи...


Последна женска песен
на Меденка

Със мъжете ти влизам във съд,
не е важно дали ще се върна,
не е важно дали този път
отдалече поне ще те зърна.

Те са много и знаят добре
наказателно-исково право,
даже някой от тях да умре,
ще остане във стола си здраво,

седнал сякаш ще свърши светът,
но не ще се поклати навеки,
сто води, ако ще да текат,
ако ще и да падат комети...

Днес във десет ти може да спиш,
а пък може и вече да шеташ...
Виж, Госпожо, мъжете си виж!
Дето тъй и не спря да ги гледаш!!

Как умеят да бият добре
твойте силни и знатни юнаци...
Ще ми пазиш ли риза поне?
Закачи я по пътните знаци -

да се знае отде съм дошъл,
дето пътят при дюлите свършва,
дето смесват се пръст и чакъл
и започват полета със мърша...



Пръстен бурмайлия
на Меденка

За жените им слушай сега -
те се влюбват, когато ги чукат,
туй е дяволски мръсна игра,
но играеш, щом искаш да духат...

Днес събирам последен барут,
запали го с единствена дума.
Полудял, побеснял съм от студ,
мъртви птици повлякла е Струма,

а сандъкът с онази ръка
бурмайлията пръстен не носи...
Струма вече е просто река,
и умира със смърт на откоси...

Побудувай със мене и пий,
но мълчи, за да мога да кажа...
Бяла шепа в гърдите ми свий,
след това сме във Варна на плажа,

там, където светът е зелен,
а Слънцата валят на засечки...
Полежи, полежи върху мен,
виж, постилам ти слънчови клечки...


Епитафия
на Меденка

Друг целува ли с пукнати устни?
Дали друг два-три дни пред смъртта
би пресякъл площадите пусти,
да ти каже, че даже сама

пак ще бъдеш ти пролет във есен,
синьо лято със вряща вода,
мека зима със сняг неразмесен,
тиха Коледна светла тъга??...

Друг обича, но само наужким,
не пресича и бледа черта,
зад която студените пушки
те посрещат със мръсна заря...


Дорде циганки Бога оплакват
на Меденка
(„Възпоменавайки смъртта, гроба... и Славното Твое Второ Пришествие")

Кой ти каза, че тази любов
ще умре като коте във кофа?!
Кой те стегна във ням апостроф
като буква във дървена строфа?!...

Те говорят уж с "да" или с "не",
обожават да бъдат "почтени"
и река пред вратата да спре,
ще останат с лица инжинерни

да пресмятат "отгде-накъде",
да я мерят "дотам и обратно"...
Закачи ми три ризи поне
върху Кръста под Слънцето златно

и кажи им да чуят добре,
че когато най-малко очакват,
дорде паяк постеля преде,
дорде циганки Бога оплакват,

ще се върна със трима мъже -
два зад мен, а един вместо рамо
и през китка със мокро въже...
Покажи, покажи ми ги само...

Стихосбирка "Отечество"




Ще дойда утре върху Пирин

на България

Те казаха, че Ти си мъртва,
пустеел Старият Балкан,
че моят Пирин днес осъмва
в мистично траурен кавтан.

Из Добруджа каруците не пеели,
по Дунава пък лепкави мъгли,
в тях птици не летели, ами тлеели,
сред ятото оставали сами.

И рекоха ми: "Тя умира..."
Не! Всъщност преброяваш синове!
В недрата на Вълшебна Рила
Свети Иван не може да умре!

И как полека се събираш
от Понт нагоре към Папас Чаир,
с поли под фустата си скриваш
възторг и плач, деца и мир!

Амин!!


***

През Сливница ще влезе Яне
със песента за Петко - Kaпитан,
ще паднат всички ятагани
и Витоша ще светне като храм...


***

...Пък който Те погребва, е престъпник,
той некa жали своя калпав ум -
сърце и ум на бродник живо-смъртник
през сух и прашен незаветен друм...

Ох! Тая сган, която аз проклинам,
как галиш нежно, Майчице добра!
Крещя: "В такива братя не намирам!!",
пък Ти, без укор, сочиш ми Гръдта -

oт нея със едно и също вино
възраствала си мен и тях.
Какво от туй, че станали са свини?!
Да лееш съща кръв е грях...

***

... Ще дойда утре върху Пирин,
над Мелник въз Папас Чаир,
оттам се виждат Айтос, Видин
и всеки Твой мъглив баир,

Щoм всяка гънка запечатам,
от тази кървава пола,
да легна сред тревите смятам.
От радост може даже да умра...

Белград, 22.10.2010 г.


Да не чукнеш колене

Бяла, блеснала камбана
над Чаршията виси,
сякаш снощи е кована,
докато Балканът спи.

Както ято, както стадо,
като приказен керван,
вечно старо, все пак младо,
се извива в ятаган

и сред глъч се разпилява
във посоки чет'ри-три
като вятър, като врява,
като змейови сестри

флаг трицветен, флаг заветен
над череши и липи,
а площадът е пометен,
пък Балканът още спи.

Ще те нося да го видиш
с уморените коне
да не би да се събудиш
и да чукнеш колене...


Пътна песен (Зад прозореца спи Карнобат)

на тате

Зад прозореца спи Карнобат,
а на гарата бяла и няма,
недалеко от спящия град,
спи стрелочник, изправен "на смяна".

Преминаваш и пътьом следиш
дали същите кръчми пустеят,
всички спят, ти обаче не спиш,
щото твоите улици зеят -

там, където играл си белот
и където си учил да пушиш,
там остана третина живот
и за него по гарата душиш...

Но освен две-три жици за ток
със провесени сенки на птици,
покрай стария жилищен блок
се търкалят съдрани чепици...

Пловдив, 19.05.2012 г.


Срички

На пруста масата я няма,
а той полека се руши
и като че червена яма
черешата зида троши.

Подир избягалите круши
вирът напълно е умрял,
а пък тревата сякаш пуши
със дим студен и мръснобял.

...И искаш да признаеш, че си луд,
че още ти се иска да обичаш
и чак ти иде да квичиш от студ,
но можеш само да посричаш...

Антон, Пирдопско 18/06/2011 г.


Витошка 

Покрай Витоша къщите хлопат,
две шопкини баира дерат
сякаш не, че говорят, а тропат
като в бъчва по празния път.

На върха е завързана птица,
а под него без страст се ебат
две мастии, пък третата цица
от гърдите на първата смърт...

Ще запуша очите си с билки,
ще напълня главата си с кал
и завит със изтъркани снимки
ще ме свари Луната заспал...

...И по Витоша пак ще се скитат
вместо псета зелени звезди,
минувачите пак ще ме питат
как във Варна сезона върви

и отново през смях ще им казвам,
че ги чакам на Южния бряг,
дето ужким рапани продавам
на жените им хвърлил мерак,

пaк по Витоша къщите тропат,
по дворове шопкини цъфтят
и се смеят дори като хокат,
и миришат из целия път...

Белград, 11/06/2011 г.



Ще ти кажа какво е Отечество

A знаеш ли, Пирдопският Балкан
е хладно-ленен в късна пролет
и знаеш ли, и знаеш ли, че там
Балканът и Гората спорят

за всяка педя, сламка и дърво
реките улиците бият,
ухае на обръщано сено
и млада сливова ракия...

Пристигам преди всички да умрат
да видя пак фасула дето
езици сплетохме за първи път
със на комшиите детето.

Тогава баба просто побесня,
комшиите пък онемяха
и бягахме през гъстата трева,
дордето всички остаряха.

* * *

Но знаеш ли, Пирдопският Балкан
и днес е прав като могила,
да, сякаш във небето е вкопан,
виси от него като вила...

Антон, Пирдопско 17/06/2011 г.


Граде мой... (Пътна песен за Варна)

Поздрави ни Коконите бели
и кажи ми. А? Спят ли добре
под чадърите бели-дебели
пред прохладното мътно море?

А по пътя, павиран с рапани,
дали стъпват гамените пак,
сякаш техни са всички Капани
и се къпят в момичешки смях??

Дали скитат из теб софиянки
със прибрано добре портмоне,
а пък наш'те продават им джанки
на цената на синьо лале?

* * *

Граде северен, мокър и хубав,
кой не иска сред теб да умре?!?
Приеми сто целувки по Дунав,
щом те помня и аз съм добре...

Белград, 19/04/2011 г.


Както почва несвършващ живот

на Диана

Гледай, Тракия как е засята,
градовете по пътя цъфтят...
Гледай, гледай!! Край Ямбол полята
като тикви във фурна пращят!

Остави ме сега да поплача,
не от мъка очите текат...
Гледай, Тракия - бяла погача,
пък лози и череши кървят...

А България с Тракия сякаш,
в миризма на овце и на пот,
откъдето и както да смяташ,
почва както несвършва живот

и от Габрово гледам надолу,
както гледа учуден еснаф,
пак се ражда под Слънцето голо,
под Балкана ни шарен и прав...

Габрово, 08.06.2012 г.


понеделник, юли 02, 2012

Градовете обаче ще светят

на татко

Градовете ни, татенце, светят,
по балконите съхне пране,
из дворове Госпожите шетат,
тъй че, може човек да се спре

и погледа червените фусти
с миризма на земя и сапун,
и от лакет ръката да спусне
през оградата с пръчка тютюн...

* * *

Ти се смееш наглас и разказваш
как сте крали със дядо дърва,
как се псува "на майка" показваш
и се плаща за туй с'самота...

* * *

Градовете обаче ще светят,
на гърба ми ще съхне пране,
пък Госпожите, дето все шетат,
са ми чужди и зная добре,

че от старите дървени ракли
ще почерпят две щипки тютюн
и с ракия, с която се плакне
труп, намазан със евтин сапун...


София, 27.06.2012 г.