на Петя
Повяхващ е гаменският ми чар,
а бузите увиснали са леко,
на шарки е от снежния шамар
брадата ми - личи й отдалеко.
Но имам още сили да те нося
в поляните на моята душа,
щом Изгрев заприижда на откоси
с целувки скута ти да окръжа
и да потъна в бялата ти пазва,
обиращ всяка капчица с език,
а дълго сетне всички ще разказват
за плисъка на радостния вик,
със който ще разрошиш две пердета,
ще зазвъни искрящото стъкло,
а Витоша ще стане на парчета:
едно до друго - злато до сребро,
след тост тъй както чаши бели чупим
и гръмва после Дунавско хоро,
тъй с тебе черно вино ще си купим,
та утрото да дойде по-добро,
щом ти заспиш, а аз пиян играя
с косите ти, а белите гърди
погледам до когато не изтрая
и пак те вдигна... Кой по изгрев спи?!?
3.05.2020, Варна, Златни пясъци
