Медноj Пити
Захапал зъби, днес съм в ада:
Най-сетне, Злато мое, се реших...
Да, живият едничък страда,
а аз не съм - останах само стих.
Не съм дошъл да вадя твоя сянка,
а само да си спомня през мъгла...
Гризе ме като бясна пепелянка
вината, че се стреснах да умра,
когато от ръцете ми те взеха...
Жадувах кръв, но пак не се реших
да видя, че последната ми дреха
ще трябва да е дрезгав кървав стих:
обичах изгреви "по Шуман"
и тежко вино с "пиле жулиен",
обичах да се слушам като думам,
обичах да вечерям с "божоле",
а днес във мен люти ракия
и лук горчив със сол са ми мезе,
сега се давя, а не пия,
защото не признах, че бях сразен,
когато от ръцете ми Те взеха...
17.02.2020 г. Варна
Жадувах кръв, но пак не се реших
да видя, че последната ми дреха
ще трябва да е дрезгав кървав стих:
обичах изгреви "по Шуман"
и тежко вино с "пиле жулиен",
обичах да се слушам като думам,
обичах да вечерям с "божоле",
а днес във мен люти ракия
и лук горчив със сол са ми мезе,
сега се давя, а не пия,
защото не признах, че бях сразен,
когато от ръцете ми Те взеха...
17.02.2020 г. Варна
