понеделник, април 27, 2015

Навън се лее светлина


на Милена
"И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба." (Йоан 20:4)

Навън се лее светлина,
Йоан и Петър докат' стигнат,
разлял е всички багрила
денят, а сенките примигват

под клоните на Елион...
Оттатък ритъма отмерват -
в един войнишки гарнизон
пак пият или се надстрелват...

* * *

Дордето Господ беше в Ада,
светът отгоре уморен,
подир последната си свада,
в нощта след съботния ден,

заспал, сънуваше кошмари,
заспа дори Йерусалим,
Луната падна и стовари
кълбета прах, река от дим

погълна къщи и дувари
и всички хълмове покри,
тук-там пшеницата попари
и сетне в шумата се скри...

* * *

Светът заспа и Го забрави,
пък Адът Господа прие,
а Господ сабя бе направил
и тъй отиде да умре...

И Адът взе, че Го хареса -
отдавна никой, слизащ там,
не беше търсил "на адреса"
ханджията му Гол и Сам,

не беше казвал, че изисква
отчет за кражби и лъжи
и както за венчило писват
кавал и зурли, а гърми

насред чаршия селски тъпан,
така и Той благовести,
че е след Кръста мит и къпан
за сватба, не за да мъсти,

със Църквата и с Магдалина,
че иска техния чеиз,
че вънка чака Го дружина,
а там денят е нов и чист...

Варна, 27.04.2015 г.

неделя, април 26, 2015

Аз влюбен съм, в Христос съм влюбен


на Милена
"...дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили!"
(Мария от Магдала към Симон Петър)

Мирише Гробът на алое,
ливан със смирна, здравец и тамян
и сякаш е рисувал Гоя
по каменния одър разпилян

савана с тръните кървящи
в пастелно-синя мека светлина
и светлосенките пълзящи
в предутринната чудна тишина...

Аз влюбен съм, в Христос съм влюбен!
Обичам този мирис на исоп,
възкръсва, сякаш е събуден,
а Гробът става светъл и широк...

Варна, 26.04.2015 г.


събота, април 25, 2015

Магдалинина песен


на Милена
"Пасха красная, Пасха, Господня Пасха!" (Пасхално песнопение)

Разказвам все за Онзи на Дървото,
растящо на баира със тротил,
увиснал между Ада и Живота,
с три гвоздея вратите им разбил,

разказвам ти го всеки път, защото,
макар да казват как съм се напил,
съм трезвен като пред платно на Джото,
в което нещо свое съм открил...

Щом почнат да разправят колко пия
и как зарязвам "честните жени",
вземи и ти, та им кажи на тия,
че както път под стъпките дими,

когато върху Via Dolorosa
Мария от Магдала завърви
и във прахта кипяща стъпи боса,
а пътят пред нозете й кърви,

тъй всеки път, отново и отново,
се сещам колко много е Красив,
обвит във палещ вятър, като огън,
умиращ там във залеза ръждив...

Варна, 25.04.2015 г.

сряда, април 22, 2015

Синя витошка песен по Смирненски


на Милена
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна" (Хр. Смирненски)

Върху София, гледай, се спуска
теменужено-синя мъгла,
под чепиците клонките хрускат,
а над Витоша тънка игла

е Луната и двете й куки
са забити накриво над нас...
Тази Витоша, цялата в буки,
ще се вижда за някой друг час,

а когато заспиш и потъне,
както тъне в мъгли Авалон,
може пък сред крайпътните тръне,
преди първия витошки склон,

да намериш в съня си обувки
до подпрян на дървото чадър...
Стига вече войни и преструвки -
посънувай ме друг и добър...

Варна, 22.04.2015 г.

събота, април 18, 2015

Прошетала лепа Jелена


на Милена

"Прошетала лепа Јелена, чар долином Јоргована. Мириснога цвећа набрала, даривала краља Уроша." (сръбска песен)

Ветровете разстилат в зелено
край морето солен аромат,
може би да е още студено,
но на плажа ще хвърля комат

да подгоня към Запада чайки,
те ще стигнат при теб преди мен,
виж, рисувам ти пъстри мозайки
с тях в небето на светлия ден

между "Солунска", "Попа" и "Графа",
там където продават цветя,
прясна морска вода във гарафа
съм оставил - за тебе е тя.

Нося в чантата миди и чесън,
нося също бутилка коняк,
на Балашевич чудната песен,
аранжирана в чардаш и пак

аз ти нося и пея по пътя -
за девойката с дъх на Розе,
ако утре на "Пиротска" стъпя,
в бяла риза ще крия лале..

сряда, април 15, 2015

Пасхална песен


на Милена (една софиянка)

Нощта, Госпожо, е играчка
в ръце на глезено дете
и късните трамваи мачкат
звезди по дрипаво перде,

върху пияците солени
люлее вятърът такси,
един пиян подритва зеле,
нощта не диша. а ръмжи.

...Пък искаш да разказвам за любов?!

Да пиша, искаш, по площада,
дордето лазя по корем,
поредна кървава балада -
да гледаш раните си в мен....

Не виждаш ли, че вън е пролет?!
От други слушай за смъртта,
за мълнии сред ято в полет,
а мене чакай със дъжда

на "Витошка", където пише:
"Кафе със кестени на жар",
където хубаво мирише
на пот, сапун и тротоар...

Варна, 15.04.2015 г.