Моя нежна любов, моя приказке...

на Диана

Моя светла любов, моя приказке,

теб едничка те има във мен,

чуй и днеска, във случай, че питаш се,

аз оставам все тъй заграден,

запечатан с целувките алени,

със които ме прати на път,

ни са чупени, нито са галени,

тез' печати по моята плът,

със които, наричайки, каза ми -

„Там да удрят не могат от днес,

всяка педя по теб е белязана,

както с розови храсти адрес…”

Моя нежна любов, моя песничке, aз съм целия само за теб...

Белград, Падинска скела, 29.03.2013 г.

Ти си песен непорочна

на Диана

- Лека нощ, хлапе!
- Хулиган, няма да викаш хлапе на леля си!

Ти, хлапенце със хвърчило,
по устата с шоколад,
тая сутрин подранило,
като златен листопад,

дето първи всяка есен,
преди дъжд да завали,
както циганин несресан,
с поглед пита те, дали

в тоя град е панаирът,
а Марица на черти,
дето точат се и спират,
край тепета се върти.

Ти, хлапенце, разкажи му
как ти брулих круши с пръчка
и за меката ни зима,
изгоряла като съчка

във жарава като песен,
дето ужким свършва с тъпан,
а рефренът й е лесен,
като черга в скрина скътан

се разстила и я почва
пак със задната й нота...
Ти си песен непорочна,
ти, хлапе, си ми живота!

Пловдив,София (стих в sms-и от автобуса), 27.03.2013 г.

Богородична песен (Да не би пак сърцето да стегне)

"И когато се свърши виното, майката на Исус Му каза: Нямат вино!" (Йоан 2:3)

Богородице, гледай – вали,
на балони дъждът се обръща,
Божа Майко, кажи ми, нали
ще завържеш над моята къща

в Карнобашкото право поле
на комина Разложка шамия,
на плета й ракия в котле –
аз съм трезвен дори като пия.

И когато харманът заври,
а коминът на покрива легне,
с „Терирем-терирем” ме приспи,
да не би пак сърцето ме стегне

за умрели другари изпът
и за мойте, без време, покойни,
и започнат сълзи да текат,
както тичат деца през пробойни

на разсипан от взривове зид
и забравена в пясъци лодка,
издигни ме, заспал върху щит,
като слънце сънуваща котка…

Пловдив, 15.03.2013 г.