петък, февруари 21, 2014

Невъзможно красивата песен

Нетленните мощи на св. Крал Стефан-Милутин в хр. "Света Неделя", София
"Краљев стрелац хитну стрелицу, да устрели срну мелену / Стрела падне, циљу не циља, цела свита стази похита. / Јелен бежи гори планини, а краљ хитро срну ухвати / Па је носи белим дворима, Симониди да је дарива." (сръбска народна песен)

на Госпожата

На две крачки пешком от метрото,
Крал Милутин е сякаш заспал,
спри се там и послушай, защото
в  този Храм, дето уж е гърмял,
                                            
дето всяка държавна теория
почва в него и свършва пак там,
дето с бомби се пише история –
тръгва с песни и спира със срам,

против всеки закон на разпада,
ти ще чуеш невидим кавал,
сякаш пак се разхожда из Ада
онзи, който сред него е пял

невъзможно красивата песен,
а пък целият Хадес мълчал,
щото няма ни луд, нито бесен,
който нея не би я разбрал…

А той, Кралят, лежи и сънува
свойта мъртва отдавна жена,
щото нищо, Госпожо, не струва
тая каменна здрава стена

и макар всяка вечер клисарят
да заключва вратата добре,
Симонида пристига при Краля,
в пазва свила на топло сърне. 

Пловдив. 7.02.2014 г.

Разкажи на площада за мен


на Госпожата

Разкажи на площада за мен,
в който вливат се улици тесни,
напиши по кората на клен
две-три думички кратки и лесни…

Не приказвай обаче със свраки,
че долитат, когато съм сам,
като пия и слушам сиртаки,
пък щом пия, да знаеш, не ям…

...и бълнувам наяве за Ада.

Ама ти разкажи на площада
и пиши ми по вятъра с пръст,
изпрати ми по улична вада
бяла риза, прегърнала Кръст.

Пловдив. 7.02.2014 г.