"Оркестар стимуjе и нема шансе да свира фалш!" (Баjaга)на Х.
/продължава от "Предутринна" - I-ва песен от поредица "Аз пътьом Те целувам Цяла"/
Когато минеш през Поморие,
навървяш път с широк разкрач,
ръмжат в рапаните отворени
вълни... Избива те на плач...
След двайсе километра ще оставиш
море и лесни, весели жени...
Отпиваш от шишето и забравяш
как Бризът във пердетата гърми,
чехкините, червеното "Кампари"
и блесналия пред вратата плаж,
усмивките и триковете стари
сред светнал злато-слънчев макиаж.
Подир Бургас ще спре да се гримира
в пастелно-солни смътни цветове
земята, а по Карказан баира
пред Карнобат след мен ще прореве
на мойте мъртви Бащината клетва.
* * *
Почиваш ли сред делничния график?
Софийско, цвете, още е далеч,
а тука свирят мъртвите ми траки
в душа-кавал през дупки от картеч.
02.02. 2020, Варна /на изхода/
