сряда, декември 12, 2012

Мъжка песен (Kато тънък сукман върху кожa)


на Диана

На стената са наниз пиперки,
малко лук и два цветни килима,
на Нишлията двете му щерки
се навъртат край гостите трима...

Севернякът ми гледа с почуда -
срамежливо флиртуват и двете -
три закачки със звън на посуда
и запомняш им само ръцете...

Аз разказвам му - Югът това е,
по стените виси ти имотът,
нека всеки твой гост да го знае -
не домa ти той вижда - животът,

който пази със тази ограда,
зад която ти днес си го пуснал,
както Змеят мома за награда
и край нея мъглите е спуснал...

* * *

Бяло камъче нося, Госпожо
и когато за Божич пристигна,
като тънък сукман върху кожa,
както вятър мъгла ще те вдигна...

Белград, 27. 11. 2012 г., Ресторант "Нишлия"

Мъжка песен (Щом при София "български" съмне)


на Диана

Пред екрана със литър вермут
е донейде добре и спокойно,
пак разказват за смърт и барут,
Слава Богу, че виждам ги... двойно,

слава Богу, че имам си книги -
Острогорски и някой Дaгрон
и че утре най-късно ще стигне
Севернякът, ще купим и ром,

ще си сготвим ориз със салам,
ще науча псувни новосадски,
ще разказва доволен как там
е "изпърцал" две лели унгарски

и дордето заспя ще приказва,
и съня ми ще пази след туй,
помниш, казах ти, все ме предпазва,
изтрезнеее ли, вика ми: "Чуй,

да ти купим сироп, много кашляш,
ще си сцепиш тъй белия дроб,
твърде често бутилката хващаш...
Аз и с брат ми съм толкова строг!

Ходиш бос по мозайката вънка
и се къпеш със хладка вода!
Що я слушаш онази, че мънка?!
Те хазяите тъй са, ми да!

Включвай печка, не пий от буркана,
щом получим пари, вместо влак,
ще си вземеш два топли юргана,
колко мислиш, ще караш на крак??"

Ще почакам ден-два пак да тръгне
и с билети "дотам и назад",
щом при София "български" съмне,
продължавам за Южния град...

Белград, 24. 11. 2012 г.

Мъжка песен (Като огнени раните светят)


на Диана

Нашари ми със думи тревата,
може малко, но всичките верни,
нека друг вместо нас да не смята
колко всъщност със тебе сме черни...

Нека други да бъдат почтенни,
но за сметка на собствена съвест,
скъпи дрехи със буквички "ценни"
да бродират по профила ръбест

на телата си силни и здрави,
по реверите остри и бели,
нека другите все да са прави,
като падащи в блато шрапнели...

А пък ти, разпилей ме в целувки,
направи ме по-мек от водата,
както циганче в стари обувки
по площада подскача и шляпа

на Давидово стреме вдигни ме,
може би, затова да е късно,
но псаломите имат ли рими,
даже прашката често се къса,

но защото пред мен Всечовекът
е разперил ръце на Дървото,
като огнени раните светят,
затова ще остана в седлото...

Белград, 23. 11. 2012 г.

Мъжка песен (Бе разпънат вместо Магдалина)


на Диана

Как си мислиш, че туй е възможно -
както пия, ей тъй да ми щукне
на случайна жена да предложа
пред бедрата ми лакти да чукне?!

Аз съм мъж, извинявай, Госпожо!
За комплексите има си време,
може вино да нямам да сложа
на софрата, но няма да вземе

мизризма на тютюн със ракия
със потта ми по своята кожa
(като курва след туй да се крия,
телефона да гледам тревожно),

друга, щото съм нямал "две шепи",
на компютъра клипове с порно!
И земята дори да се сцепи,
с огън аз ще напиша повторно:

"Няма място по моята кожa,
ни в леглото ми педя свободна",
точно както на края на ножа
има само едничка прободна,

сантиметър на два под реброто,
рана, колкото писана буква...
Само ти остани под Дървото,
вънка вече, Госпожо, се мръква

и войниците вече заспиват,
а Христос се превръща във щъркел
и Kрилете разтворени скриват
как Каяфа жестоко е сбъркал

и разпънал го вместо Мария...
Бих написал го още по-сложно,
ала думите тук ще изтрия...
Спи спокойно, Обична Госпожо...

Белград, 22. 11. 2012 г.

Изпрати ми писма по звездички


на Диана

Може би да съм къща без орех,
може би съм ливада без порти,
май прозореца рано отворих,
тъй че, влязоха чуждите смърти

и сега съм се вкопчил в пердето,
и цитирам библейските букви,
тия същите, в пясъка, дето,
щом ги видиш, сълзите ти рукват,

но насреща се сухи череши,
крива круша и права люцерна,
стара крава във зида се чеши,
нищо друго не мога да мерна...

Изпрати ми писма по звездички,
разкажи ми, че още си мислиш
колко много са глупави всички,
дето смятат, че вятъра дириш,

дето казват, че само да съмне,
ще се върнеш във старата кожa,
че очите ми всъщност са тъмни,
че съм всъщност "добър" като ножа,

ако свети по плота и трака
във ръцете на мъдра стопанка,
ала мръкне ли, само те чака
като спяща до теб пепелянка...

Белград, 20. 11. 2012 г.

сряда, октомври 31, 2012

Отечествена песен (Предколедно съквартирантска)


на Диана

"Защото ни се роди Дете, Син ни се даде..." (Исая 9:6)


Пиши, добре ли си, Госпожо??
Със изгрева мирише тук на дим,
затуй във чашата ще сложа
кори от ябълка и щом заспим,

насън ще стана да допия
предвиденото вино за деня,
когото всъщност ще изтрия,
защото не желая да сменя

ръждивото небе над Люлин,
над бистра Струма мътната заря
и чак, когато се събудим,
ще легна вече да поспя...

Пиши, добре ли си, Госпожо??
И може Бог един ден да даде,
когато себе си предложа,
да носиш Обещаното Дете...

Наричам Те Неизречима,
Невеста, Недокосната от мъж,
като звезда във ясна зима
и хладен дъжд в гореща лятна ръж...

* * *

Пиши, добре ли си, Госпожо??
И нищо, че ти казах, че ще спя,
не искам Тебе да тревожа -
Tи пращай ми писмата си в съня...

Белград, Падинска скела, 22.10.2012 г.

Отечествена песен (Кажи ми, как да се забрави)



на Диана

Кажи ми, как да се забрави
борбата в пясъка на плажа,
цигарите, които прави
подавахме си във гаража

и скрити пушихме до късно?
Или пък първите ми рани,
когато почвах да се бръсна??...
Ами целувките на Таня??

Или на Добруджа полето,
кажи ми, как да не сънувам
и шамандурата додето
успявах първи да доплувам??

* * *

А онзи филм за Капитана,
изправен, страшен върху къщата -
калпакът му и знамето му рана,
снагата му, онази същата,

която заедно със песента
за кървавите дрехи нощем
и хляба, недопечен във пещта
се срути с припева й мощен

и гръмна в крайната й строфа,
дошла със "стамбулско янджийче" -
под нея калдъръмът грохна...
Кажи ми!! Как да не закича

пак нож под мръсната си риза
и да доплувам през горчилката,
тъй както вятър по баири слиза,
и както удряш със бутилката

стъклото с призраците криви
на масата със алкохола,
под нея е "земя на живи"
и истината проста, гола,

че никой няма "две Родини"
и нийде няма "две Отечества",
че всички Динари и Дрини
са само сенки и пророчества

на онзи страшен миг, когато
ще стъпя бос на калдаръма
посред последното си лято -
вдигни ме, ако се препъна...

Beograde 07.10.2012

Отечествена песен (Като на България)


на Диана

Кажи, добре ли си, Госпожо??...
Пък тук, във крайния квартал,
е тясно като в мръсна кожа,
а пътят сякаш е заспал...

Онази вчера пак ми каза,
че няма смисъл да съм жив,
че бил съм някаква зараза -
за всичко, вместо нея, крив,

че вече мога да умирам -
безсмъртен в стихове съм бил
и няма повече да имам
от туй, което съм пропил...

... Да поживея още малко?!?
Дори напук и по ръба,
не може всяка откачалка
да смята "в колко ще умра"!

* * *

Кажи, добре ли си, Госпожо?
Аз тук, в последния квартал,
съм мръсен като в тясна кожа,
постлал съм някакъв парцал

и кисна дроба си във вино -
за двеста динара кило,
небето даже през комина
си тръгна, свито на руло...

А имам "план за двеста лева" -
да плавам в бъчва до Бургас,
на твоята снага по шева
и там да пия като княз

със трима дрипави другари,
тъй както късат се писма
и както връщат се шамари,
и както в пясъка ресна

оставя само в късна есен
рибарят и в морето сам
се лута като тон без песен,
накрая да се сбием там...


Белград, Падинска скела, 19.10.2012 г.

Отечествена песен (Снощи чух на Белградската гара)


на Диана

Ако имах две шепи бензин
и буркан с пистолетни патрони,
угостил бих аз вас до един
както черпят децата с бонбони.

А пък имах ли свилена риза,
бих я вдигнал наместо байряк,
дето Витоша в Бистрица слиза
и избесил под нея до крак,

че сте племе, което не помни,
че сте "братя", без капчица чест,
"синове" с армагани отровни,
пътни курви, без точен адрес...

...

Разкажи ми, дали пак по Пирин
се надбягват звездите с орли,
дали можем от Айтос да видим
на България всички ъгли,

щом след Дюлино там, върху хълма,
две-три крачки след пътнния знак,
проясни се небесната стълба
и се види чак Рилския злак

...

Снощи чух на Белградската гара
три девойки да пеят на глас
песен проста и може би стара,
пих и пуших на нея цял час...

По Мегдани сестрите им пеят -
имат братя, бащи и мъже!!
Затова тука нощвите греят,
а пък аз пак... сънувам въже

и дърво, на което ще вдигна,
вместо знаме глава на човек,
щом през Сливница утре пристигна,
пригответе ми черен дирек!

Beograde 04.10.2012

сряда, октомври 10, 2012

Стихосбирка "Мирни песни"

на Диана



Пък вече на кафе миришеш

Понявга Юг е много кървав,
понявга Юг не диша, а дими -
слънца по хребета му гърбав
изтичат между вълчите следи...

Понякога пък много рядко,
все пак понякога, нали,
щом спреш замалкo, уж за кратко,
където хладен дъжд вали,

не бие, ами просто пръска
и мие мръсен прахоляк,
и кротко пее, без да съска,
а къщите обръща в бряг,

тогава Югът се събира
под стряхата, където спиш
и може друг да не разбира,
но ти разбираш, тъй че, виж,

какво ти нося с вкусни устни
преди денят да припече,
с мъгла прозорците са мръсни,
сънят по клепките тече,

пък вече на кафе миришеш...

Белград, 03.05.2012 г.


За спящите под камък бесове

Остана Пирин доста надалече
и вече не мирише на барут.
Земята след Родопа се съблече,
окъпана и рохкава за труд

и Тракия се лее без не свършва,
и влива се в морето при Бургас,
a щом потта ти в кърпи позабърша,
планирам да те любя всеки час

и да поспиш, дордето мръкне,
пък аз да готвя миди със ориз,
вълна във бряг дa гръмне и дa млъкне,
а сетне да те плъзне като бриз

езикът ми, със който ще напиша
по светлите ти голи колене
за топлата солена зимна киша,
за пролетното пеещо море,

за лятото в разпръснати рапани,
за есенните златни часове
с пътеките из Парка издълбани,
със спящите под камък бесове…

Варна 09.05.2012 г.


Да те срещна при къщния праг

Стига толкова мръсен екстаз,
днес ще бъда роса върху зрънце...
Я кажи, тая сутрин у вас
през прозорците влезе ли слънце?

Тая сутрин, когато си там,
а от мене стои само риза,
два пакета тютюн във буркан,
сръбска карта в паспорт с руска виза,

моя пот от чаршафите още
дали мокра във шепи държиш?
Колко пъти събуди се снощи?
Аз пък буден ти писах и виж,

как се връща назад, даже тича
да те срещне при къщния праг
и не чака, а там те съблича
вятър сякаш от покриви сняг.

Варна, 18.05.2012 г.


 σας ευχαριστώ

Над Марица надстрелват се чайки,
разходи се, Госпожо, да видиш
колко златни съкровища малки,
ще намериш дори без да дириш.

* * *

Дали помниш минутите мръсни,
като в глухите утрини чаках
с кръв по пръстите галих и кръстих
всичко, дето пред тебе оплаках,

не защото "едничка разбираш",
но пък мога и тъй да го кажа,
а че знаеш - когато умираш,
как ти трябва "човечност на стража"

да те пази от луди и бесни,
да се моли със тебе да съмне,
да ти шепне възкресните песни,
ако мъртво небето ти гръмне

и когато те бият през кръста,
през лицето и дето заварят
сред мъгла и отровна, и гъста,
без да светят, направо изгарят

не звезди, ами пусти планети,
дето падат на дъжд от шрапнели
като гробници скални, проклети,
като камъни огнено-бели...

* * *

Днес обаче Марица е в чайки...


Варна, 27.05.2012 г.


Изпрати ми сълзите си в стомни

Проплачи, ще поплача и аз,
тоя плач нека трети не гледа,
нека третият чуе наглас
от рефрена ми само два реда...

Поплачи за убитите птици,
дето котки по пътя ги влачат,
оплачи магистралните жрици,
дето гълтат и после го храчат

туй, което тежи в слабините
на заетите все господа,
оплачи на такива жените,
а не мене кажи ми кога

ще поплачеш и аз да поплача
за липите край черния път,
край които без теб ще покрача,
а под тях ще ме свари дъждът.

Който плаче, единствено помни,
който помни, е истински жив,
изпрати ми сълзите си в стомни,
търколи ги по хребета крив...


Белград, 28.06.2012 г.


Когато ти говориш в полусън


Когато ти говоря в полусън,
не ме прекъсвай със въпроси,
а слушай, както стъкления звън
ще слушат циганчета боси,

докато бягат през дворовете
и стъпките им вятър пълни,
тъй слушай шепота ми, моля те
и милвай ме, дордето съмне...

Когато ти говориш в полусън,
пред Бог на Светлините обещавам
да стихвам като тътен подир гръм
и като вино да те сгрявам...


Варна, 14.06.2012 г.


С мойте мъртви сънувах, че пия

През прозореца чувам овце
и мирише на бяла ракия...
Днес сънувам със будно сърце
с мойте мъртви, че ям и че пия...

На пет изстрела път от Бургас,
там където започва харманът,
Чудна Къща наричам "у нас"
и какво, че стените й падат?!

Във салона квадратен софра,
вън петелът с орлите се бие -
малко думи и много храна,
само леля ми, Лудата, вие...

Варна, 26.07.2012 г.


Просто чакай, недей да се къпеш

Във купето с шише "Керацуда",
с' Семьон Франк "Битие и човек",
няма как да те стигне простуда
в хладината след юлския пек.

* * *

Две цигари в тоалетната - бързам,
забранено е строго да пушиш,
като куче за влака съм вързан
и се блъскам в крайпътните круши...

* * *

Но почакай, недей да се къпеш!
Както вино се сипва във грънци,
както захар се ръси по пъпеш,
тъй ще мия гърдите ти в слънце...


Пловдив, 27.07.2012 г.


Не премълчавай двете думи

Гасиш звездици във морето
и будиш чайките със вик,
ти слизаш в Ада чак додето
се влиза само с марш „на щик”...

Пък знаеш точно как се казва
и че на капчица прилича,
търкаляща се в празна пазва,
че милва те и после срича

как друг не бива да те пипа,
че ако друга те целуне
във някой ъгъл ще изхлипа
тя двете премълчани думи...

Търкаляш слънце по реката,
сечеш, дълбаеш планини
и както вятърът премята
земята в дим така и Ти

познаваш слънчови другари,
разстилаш хоризонта с гръм,
звездите са Ти пътни гари,
а вечностите кратък сън...

Така че, преди мен ще стигнеш,
където тя мълчи сама,
пердетата със дъх ще вдигнеш,
тъй както облаци Гърма...

Белград, 25.08.2012 г.


Щом почне Богородичен акатист

Сватбари почват издалеко
и спират в двора като в дига,
а аз сънувам „по Ел Греко”,
но тъпънът в съня ме стига...

И като кръв, и като пробив,
и както бият се конете,
като тортил при рудодобив,
като оргазъм, извинете,

когато бесят те във утро,
пък ти стърчиш насред земята
и чакаш някой да те бутне,
за да започнеш да се мяташ...

* * *
Но свий се в пазвата ми потна
И скрий лице във мойта шия,
гали ме, докато се кротна,
че може някой да убия –

Преди да мръкне ще е мъртъв
той, както гръм във сън те стига
и както бомба те откъртва,
водата както къса дига...

...Обичам вечерите хладни,
обичам да те гледам като пиеш,
а щом косата ти пък падне
по мен и почнеш да ме шиеш,

тъй както свилена марама
покрива кожата студена,
тъй както аз самият в храма
нахлувам всичко, за да взема,

но нявга спирам, само гледам,
щом случа Ябълков акатист...

Варна, 04.09.2012 г


Непатриотична

"Прощай, немытая Россия,/Страна рабов, страна Господ..." (Лермонтов)

на Диана

Двете хапчета "Паракофдал"
с "триста водка" поглъщат се леко,
през прозореца Пирот е бял,
ала Ниш е все още далеко...

В тази бабина чудна земя
и гробовете даже са светли,
но в Алексинац чак ще заспя,
че настигат ме бащини клетви

и в съня ми мирише на смърт,
на безкрайни полета със мърша,
Жална Тракия сякаш орат
и дърветата с корен обръщат

ветровете - завеси от дим
и реки с разтопено олово,
черна пепел е нейният "грим",
а под него ни лик, нито слово...

Там излишен е всеки Спартaк,
сам Орфей там остава във Ада,
нaпусни я без спирка, накрак -
тука есен черничева пада.

Beograde 28.09.2012


понеделник, юли 23, 2012

Стихосбирка "Символ на вярата"

на Ани




Облечете ме в алени рокли

"Чакам възкресение на мъртвите"

Във Парка на Земун пред Храма
две дечица играят "Семейство".
Той се готви за път отзарана,
ала Тя го приспива с вълшебства.

Пред Храма сред Парка на Земун
други двама закусват със вино.
Тъй пиянството става на ромон,
кротък дъжд върху покрив на кино.

Две хюмнета сред парка на Земун
си разказват библейската притча
за Давид и приятеля верен -
Йонатан, който оня обичал.

* * *

И Дъждът ми се вре из кафето,
пък крачолите вече са мокри.
Нищо друго не ща да ви вземам -
Облечете ме в Кървави рокли!!

Белград, 10/04/2011 г.

Българке (танц в две стъпки)

"Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете..."

Умий лицето ми с мъгла -
не, нека суха педя не остане!
Покрий очите ми с ръка -
поискай да запомня твойте длани.

...Но ти не искаш да те помня, затова

украси ме с войнишки пешкири
и носи ме оттатък земята,
дето бойна тревога не свири
и жени по перони не чакат.

Зарови ме под Топлата Круша
и полей ме отгоре с мавруд,
да не гледам, че Пирин е в суша,
а пък Витоша скърца от студ!

Белград, 11/04/2011 г.

Отнеси три поклона на Царя

"Вярвам в Един Бог Отец, Вседържител... И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния... и в Духа Светаго... Който от Отца изхожда."

Не е просто мъгла, а са Хали,
в тях лежа и сънувам деца,
и унасят ме Змейски кавали
преди сън със безвидни лица.

Подир тебе очите ми парят.
Но не ще се обърна встрани!!
Отнеси три поклона на Царя
и предай Му: "Той, чакайки спи..."

Не е просто мъгла, а русалки.
Аз бълнувам им песни в съня.
Слава Богу, че още са малки,
ти обаче не си, затова

отнеси три поклона на Царя
и кажи Му: "Той кърми дете
вече с кръв, че кърма не остана,
вместо с дрехи го топли в ръце..."

Белград, 12/04/2011 г.

Писма без адреси

"И в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква"

Пак ти пиша писмо като вятър...
Знам, събуждам те днес призори...
Как ще пиеш кафето? Със захар?...
Извинявай, писмото лети...

Не, недей да затваряш прозорци!
Ще се вмъкне при теб като дъх.
Отвори им - танцуват ослици
и прости ми, че с теб съм такъв.

Аз по принцип съм слабо уверен,
изчервявам се чуя ли смях,
чак се чудя как тъй съм бил женен,
как помислих и даже успях...

* * *

Добър вечер, кажи как я караш?
Да не би да вечеряш с цветя!?
Лека нощ, лека нощ... Що не пишеш?
Да не би да ти пречи дъждът??

Белград, 13/04/2011 г.

Зъл дух от Бога

"...и в Духа Светаго... Който от Отца изхожда и Който Е говорил чрез пророците."

"А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си." (1 Царе 18:10)

Мръсна, гъста мъгла като плесен,
в нея пак пророкува Саул,
в гърчав танц и влудяваща песен,
озверял от каквото е чул.

* * *

"Тогава Саул изпрати хора в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта. А Михала, жената на Давид, му каза за това... И Михала спусна Давид през прозореца; така той избяга и се избави..." (1 Царе 19:11-14)

Изплети ме в Давидова песен
и носи ме на толи гърди,
домеси ме във хляб недомесен
с мокри устни и пресни сълзи.

Белград, 13/04/2011 г.

Скоро дните ще почват така

"И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния... разпнат... и страда, и бе погребан"

Скоро дните ще почват така -
с две целувки и пресен пататник,
и с глава между бели бедра
"по французки", кат' шапка на четник.

Две есета със дъх на кафе,
куцо стихче сред звън на чинии,
пък комшийка със тънко гласче
ще припява безкрай лакърдии

за колеги, за дрехи, овце
и че нейният мъж я обича,
но че няма за нея ръце -
все работи и пие самичък.

Вечерта - среден стил механа,
пет мастики, изпити прилично,
два-три танца със руса жена -
да се вижда, че още обичам...

"Лека нощ", поцелувах добре,
значи време за порно с ракия...
Само чакам кой пръв ще умре -
няма смисъл дори да я бия...

Белград, 13/04/2011 г.

Пререших (Мускетарски марш)

"И възкръсна в третия ден, според Писанията... И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви..."

Вече пак ще се будя така -
с три кафета и десет цигари,
и на път от вода до вода
със коняк за случайните гари.

Душо куча, не питам, мълчи!
Щом желаеш, помни им лицата,
а пък мене сега остави
да им мия със устни бедрата.

Ако някъде-нейде по път
се удавя, заспал във росата *,
нек' Я стигне по тебе редът,
в който нежно наричам Я Свята...

.................

* Роса наричам галено коняка

Белград, 14/04/2011 г.

Планове (Белогвардейско Tанго)

"...и живот в Бъдещия Век."

Мислих днес да не пия въобще...
Смятах даже да бъда стопанин -
да изляза облечен добре,
да си купя две крушки за баня...

* * *

...Дръж, момиче, пет евро бакшиш!
Дали може пак тъй да се врътнеш,
тъй, дорде уж с досада сумтиш,
нaй-случайно във пазва да бръкнеш?

Дай две бири, не гледай в листа!
Няма в него рисунки, задачи,
не мисли, че ти хваля гъза,
не гадай, че след малко ще плачеш...

* * *

Мисля днес да прекарам добре.
Да поскитам отново по Дунав,
да си купя например въже
и понеже безспорно съм улав,

да завържа на него шише
и го метна по Залеза чумав...

Белград, 15/04/2011 г.


Стихосбирка "Рилски песни"



Отечество (Закълни ме в Кръвта ми пред Царя)

"От върха на скалите го виждам, от хълмовете го гледам: ето народ, който живее отделно и не се брои между народите. Кой ще изброи пясъка на Иакова и числото на четвъртината от Израиля?" (Числа 23:9)

Всеки къшей земя е вълшебство,
всеки облак е чуден покров,
всяка капка вода е пиянство,
а небето Tи в златен обков.

При Вратите Tи - Белият Дунав,
а по Струма е Твоят Олтар,
Полилеят по витошки хубав,
пък сред Рила е Живият Цар.

...Пак по Тебе умът ми изгаря,
пак със Теб съм без вино пиян...
Закълни ме в Кръвта ми пред Царя -
ще се върна, остане ли Сам!!

Скрино

"О, да би била главата ми вода, очите ми - извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!" (Еремия 9:1)


Сред Ливадата - Топлата Круша,
а при вира играят белот,
аз заспивам под нея и слушам -
баба бае за дълъг живот.

Баба пее за някакво Ленче,
че се мъжило май нашега -
златни ябълки носило в менче
и замеряло с тях господа...

* * *

Село стръмно, голямо, богато -
седем бързи и бистри реки.
Пият мъжки мъжете когато
по казани ракията ври.

И трикатните, белите къщи -
два за гости, един за софри -
там по помени само прегръщат
и целуват за Бог да прости,

а по плевните сексът е кратък,
"по роднински" надве и натри,
после всички отиват "оттатък",
да допиват и бият жени...

* * *

Село мъртво, голямо, богато,
имаш къщи, ливади, Антон,
дето леден продумал когато,
го убили във оня салон...


.....................

"Балада за комуниста", Веселин Андреев ТУК


Пaнагюрска сватба

"След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята." (Изход 5:1)


Заспиваш ли, целувана "по график"
или четеш престъпни стихове?
Или пък слушаш уличния трафик,
тъй както аз го слушам с часове?...

Във стаята ти има ли завеси?
Изтрий целувките във тях,
че приказка ти пиша на адреса,
до който да се върна не посмях...

* * *

Мъже, решени да не паднат,
подписват Кърваво Писмо,
конете тропат, те се радват
като да тръгват на хоро.

Мегданът празен, само Райна
блести сред него като грош.
Десетки погледи потайни
я гледат сякаш виждат нож.

Баирът гол, гората сива.
Зад хълма Слънцето дими.
И нищо няма да те скрива
от тез насмешливи очи,

които през завесите те гледат...

Черешова Задушница

"...и всичко считам за смет, за да придобия Христа и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра..." (Филипяни 3:8,9)

Миризма на извряло кафе,
на котлона горят тиганици...
Тоя ден точно тъй ще умре,
както нощем се губят звездици...

Под престилката тръпнеш ли пак?
Слабините ти пари ли влага?
Преметни през бедрото ми крак,
пък кафето - по пода да бяга...

* * *

Бяхме силни, не бяхме добри,
този топ го ковахме по тъмно,
зад залостени здраво врати,
ала той неочаквано гръмна...

...Село бяло във бяло гори,
нямат време жените да плачат,
в кръв чаршията вече дими...
С тая кръв ще омесим погачи!



Клисурската стълба

"Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея." (Битие 28:12))


Между римите шита и сричана,
крита, вплитана като мълва,
твърде мъчно и скъпо обичана -
час за час по ръба на гнева...

* * *

...През дерето търкалят се цигани -
жълта захар на едри зърна,
мършави, дрипави, неостригани
като мръсна прибрежна вълна.

Из полето шамиите светят,
вместо клони мъжете стърчат,
а Небето е само на педя
и увисва дъждът като път...


Предизвестие

"Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка." (Песен на Песните 8:5)

По прозореца птиците тропат
и полека се вмъква денят,
две шишета под масата хлопат,
от цигари очите смъдят,

а чаршафите плуват във мирис -
тежка пот и горчиво кафе
и добре, че те няма да видиш
как се будят "добрите мъже" -

господата, които "обичат",
дето бият за дума и две -
за разплакано старо момиче,
за обидено малко дете...

* * *

През Реката аз утре ще мина
(не ме чакай, не идвам с добро),
с пет пакета "Сарaевска Дрина",
без цветя тоя път, а с дърво,

със дърво, на което ще вдигна
вместо знаме глава на човек...
Не, до Рила не смогнах да стигна...
Пак ще пробвам, но в Другия Век!



Раковски валс

"Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми..." (Пслатир 137:5)


Кале Мегдан привечер е прозрачен,
оттук се вижда даже до Бургас
и струва ми се, мога да прекрача,
та да вечерям тая нощ у нас...

Кале Мегдан е ангелски прекрасен!
Раковски тука е командвал "Бой!",
гърбът комитски бил добре опазен
сред мръсния, оловния порой...

* * *

...Оттука, Слънце мое, виждам
във бяла кърпа твоята коса,
да знаеш само как завиждам
на капките останала вода,

които раменете ти събличат...

Стихосбирка "Женски песни"


на Меденка и на Ани В.

Женска песен
на Ани В.

Слънце бяло, мъжете умеят
да говорят за вяра добре,
както пият и както се смеят
дрънкат как се живее и мре.

Ти си мъничко-малко момиче
и им вярваш на всяко тире,
вярваш знаят и как се обича
или как се целува поне...

Ала чуй ме сега - те не помнят
лански сняг, миризма, имена,
затова толкоз много говорят
(пък светът чака Бог в тишина).

...Ще те чакам на гарата вляво
до последния варненски влак,
намери ме в гъмжилото вряло
мълчаливо допиващ коняк...


За Христовите доблест и чест
на Меденка

"Я ненавижу насилие и безсилие,/ мне только жал Разпятого Христа"

Медна пито, мъжете обичат
да говорят за нрав и морал
и когато дори се събличат,
пак те гледат със поглед най-зрял.

Медна пито, мъжете примират
да дърдорят за гняв и съдба
и когато дори мастурбират,
пак го правят със тази ръка,

със която подреждат войници,
със която убиват деца,
със която пресмятат парици,
със която купуват сърца...

Пита медно, недей да ги слушаш,
те не знаят какво е добро,
няма място до тях да се сгушиш,
а единствено само едно

закривено и мръсно корито,
по което тече като слуз
таз' вода, със която са мити
две ръце от кръвта на Исус.

* * *

Ще те чакам отпред на Площада,
без юмруци и гол като жест,
с бяла приказка вечна и млада
за Христовите доблест и чест...


Тия, дето ги търсиш
на Меденка

Тия, дето ги търсиш,
дето гледаш след тях,
дето стъпват на пръсти,
а смехът им е плах,

дето мислиш, че крият
мир в дълбоки очи,
тези рядко и пият -
все за "Бог да прости",

но любов не дочака
даже хапка дори,
а когато пък плака,
спяха както се спи...

...Десет дена ще пия,
имам толкоз пари,
мръсна жълта ракия,
овкусена с псувни,

а когато приключа,
ще убия един,
като скитащо куче,
като блудния син,

не успял да се върне,
щото старият брат
покрай нивата първи
е ударил отзад...

* * *

Ето, пак се разплака!
Те са сто, не плачи!!
Някой друг ще те чака
с две лъжливи очи,

с блага евтина дума,
с пет фалшиви сълзи,
като пир насред чума,
дето в пазва пълзи...


Последна женска песен
на Меденка

Със мъжете ти влизам във съд,
не е важно дали ще се върна,
не е важно дали този път
отдалече поне ще те зърна.

Те са много и знаят добре
наказателно-исково право,
даже някой от тях да умре,
ще остане във стола си здраво,

седнал сякаш ще свърши светът,
но не ще се поклати навеки,
сто води, ако ще да текат,
ако ще и да падат комети...

Днес във десет ти може да спиш,
а пък може и вече да шеташ...
Виж, Госпожо, мъжете си виж!
Дето тъй и не спря да ги гледаш!!

Как умеят да бият добре
твойте силни и знатни юнаци...
Ще ми пазиш ли риза поне?
Закачи я по пътните знаци -

да се знае отде съм дошъл,
дето пътят при дюлите свършва,
дето смесват се пръст и чакъл
и започват полета със мърша...



Пръстен бурмайлия
на Меденка

За жените им слушай сега -
те се влюбват, когато ги чукат,
туй е дяволски мръсна игра,
но играеш, щом искаш да духат...

Днес събирам последен барут,
запали го с единствена дума.
Полудял, побеснял съм от студ,
мъртви птици повлякла е Струма,

а сандъкът с онази ръка
бурмайлията пръстен не носи...
Струма вече е просто река,
и умира със смърт на откоси...

Побудувай със мене и пий,
но мълчи, за да мога да кажа...
Бяла шепа в гърдите ми свий,
след това сме във Варна на плажа,

там, където светът е зелен,
а Слънцата валят на засечки...
Полежи, полежи върху мен,
виж, постилам ти слънчови клечки...


Епитафия
на Меденка

Друг целува ли с пукнати устни?
Дали друг два-три дни пред смъртта
би пресякъл площадите пусти,
да ти каже, че даже сама

пак ще бъдеш ти пролет във есен,
синьо лято със вряща вода,
мека зима със сняг неразмесен,
тиха Коледна светла тъга??...

Друг обича, но само наужким,
не пресича и бледа черта,
зад която студените пушки
те посрещат със мръсна заря...


Дорде циганки Бога оплакват
на Меденка
(„Възпоменавайки смъртта, гроба... и Славното Твое Второ Пришествие")

Кой ти каза, че тази любов
ще умре като коте във кофа?!
Кой те стегна във ням апостроф
като буква във дървена строфа?!...

Те говорят уж с "да" или с "не",
обожават да бъдат "почтени"
и река пред вратата да спре,
ще останат с лица инжинерни

да пресмятат "отгде-накъде",
да я мерят "дотам и обратно"...
Закачи ми три ризи поне
върху Кръста под Слънцето златно

и кажи им да чуят добре,
че когато най-малко очакват,
дорде паяк постеля преде,
дорде циганки Бога оплакват,

ще се върна със трима мъже -
два зад мен, а един вместо рамо
и през китка със мокро въже...
Покажи, покажи ми ги само...

Стихосбирка "Отечество"




Ще дойда утре върху Пирин

на България

Те казаха, че Ти си мъртва,
пустеел Старият Балкан,
че моят Пирин днес осъмва
в мистично траурен кавтан.

Из Добруджа каруците не пеели,
по Дунава пък лепкави мъгли,
в тях птици не летели, ами тлеели,
сред ятото оставали сами.

И рекоха ми: "Тя умира..."
Не! Всъщност преброяваш синове!
В недрата на Вълшебна Рила
Свети Иван не може да умре!

И как полека се събираш
от Понт нагоре към Папас Чаир,
с поли под фустата си скриваш
възторг и плач, деца и мир!

Амин!!


***

През Сливница ще влезе Яне
със песента за Петко - Kaпитан,
ще паднат всички ятагани
и Витоша ще светне като храм...


***

...Пък който Те погребва, е престъпник,
той некa жали своя калпав ум -
сърце и ум на бродник живо-смъртник
през сух и прашен незаветен друм...

Ох! Тая сган, която аз проклинам,
как галиш нежно, Майчице добра!
Крещя: "В такива братя не намирам!!",
пък Ти, без укор, сочиш ми Гръдта -

oт нея със едно и също вино
възраствала си мен и тях.
Какво от туй, че станали са свини?!
Да лееш съща кръв е грях...

***

... Ще дойда утре върху Пирин,
над Мелник въз Папас Чаир,
оттам се виждат Айтос, Видин
и всеки Твой мъглив баир,

Щoм всяка гънка запечатам,
от тази кървава пола,
да легна сред тревите смятам.
От радост може даже да умра...

Белград, 22.10.2010 г.


Да не чукнеш колене

Бяла, блеснала камбана
над Чаршията виси,
сякаш снощи е кована,
докато Балканът спи.

Както ято, както стадо,
като приказен керван,
вечно старо, все пак младо,
се извива в ятаган

и сред глъч се разпилява
във посоки чет'ри-три
като вятър, като врява,
като змейови сестри

флаг трицветен, флаг заветен
над череши и липи,
а площадът е пометен,
пък Балканът още спи.

Ще те нося да го видиш
с уморените коне
да не би да се събудиш
и да чукнеш колене...


Пътна песен (Зад прозореца спи Карнобат)

на тате

Зад прозореца спи Карнобат,
а на гарата бяла и няма,
недалеко от спящия град,
спи стрелочник, изправен "на смяна".

Преминаваш и пътьом следиш
дали същите кръчми пустеят,
всички спят, ти обаче не спиш,
щото твоите улици зеят -

там, където играл си белот
и където си учил да пушиш,
там остана третина живот
и за него по гарата душиш...

Но освен две-три жици за ток
със провесени сенки на птици,
покрай стария жилищен блок
се търкалят съдрани чепици...

Пловдив, 19.05.2012 г.


Срички

На пруста масата я няма,
а той полека се руши
и като че червена яма
черешата зида троши.

Подир избягалите круши
вирът напълно е умрял,
а пък тревата сякаш пуши
със дим студен и мръснобял.

...И искаш да признаеш, че си луд,
че още ти се иска да обичаш
и чак ти иде да квичиш от студ,
но можеш само да посричаш...

Антон, Пирдопско 18/06/2011 г.


Витошка 

Покрай Витоша къщите хлопат,
две шопкини баира дерат
сякаш не, че говорят, а тропат
като в бъчва по празния път.

На върха е завързана птица,
а под него без страст се ебат
две мастии, пък третата цица
от гърдите на първата смърт...

Ще запуша очите си с билки,
ще напълня главата си с кал
и завит със изтъркани снимки
ще ме свари Луната заспал...

...И по Витоша пак ще се скитат
вместо псета зелени звезди,
минувачите пак ще ме питат
как във Варна сезона върви

и отново през смях ще им казвам,
че ги чакам на Южния бряг,
дето ужким рапани продавам
на жените им хвърлил мерак,

пaк по Витоша къщите тропат,
по дворове шопкини цъфтят
и се смеят дори като хокат,
и миришат из целия път...

Белград, 11/06/2011 г.



Ще ти кажа какво е Отечество

A знаеш ли, Пирдопският Балкан
е хладно-ленен в късна пролет
и знаеш ли, и знаеш ли, че там
Балканът и Гората спорят

за всяка педя, сламка и дърво
реките улиците бият,
ухае на обръщано сено
и млада сливова ракия...

Пристигам преди всички да умрат
да видя пак фасула дето
езици сплетохме за първи път
със на комшиите детето.

Тогава баба просто побесня,
комшиите пък онемяха
и бягахме през гъстата трева,
дордето всички остаряха.

* * *

Но знаеш ли, Пирдопският Балкан
и днес е прав като могила,
да, сякаш във небето е вкопан,
виси от него като вила...

Антон, Пирдопско 17/06/2011 г.


Граде мой... (Пътна песен за Варна)

Поздрави ни Коконите бели
и кажи ми. А? Спят ли добре
под чадърите бели-дебели
пред прохладното мътно море?

А по пътя, павиран с рапани,
дали стъпват гамените пак,
сякаш техни са всички Капани
и се къпят в момичешки смях??

Дали скитат из теб софиянки
със прибрано добре портмоне,
а пък наш'те продават им джанки
на цената на синьо лале?

* * *

Граде северен, мокър и хубав,
кой не иска сред теб да умре?!?
Приеми сто целувки по Дунав,
щом те помня и аз съм добре...

Белград, 19/04/2011 г.


Както почва несвършващ живот

на Диана

Гледай, Тракия как е засята,
градовете по пътя цъфтят...
Гледай, гледай!! Край Ямбол полята
като тикви във фурна пращят!

Остави ме сега да поплача,
не от мъка очите текат...
Гледай, Тракия - бяла погача,
пък лози и череши кървят...

А България с Тракия сякаш,
в миризма на овце и на пот,
откъдето и както да смяташ,
почва както несвършва живот

и от Габрово гледам надолу,
както гледа учуден еснаф,
пак се ражда под Слънцето голо,
под Балкана ни шарен и прав...

Габрово, 08.06.2012 г.


понеделник, юли 02, 2012

Градовете обаче ще светят

на татко

Градовете ни, татенце, светят,
по балконите съхне пране,
из дворове Госпожите шетат,
тъй че, може човек да се спре

и погледа червените фусти
с миризма на земя и сапун,
и от лакет ръката да спусне
през оградата с пръчка тютюн...

* * *

Ти се смееш наглас и разказваш
как сте крали със дядо дърва,
как се псува "на майка" показваш
и се плаща за туй с'самота...

* * *

Градовете обаче ще светят,
на гърба ми ще съхне пране,
пък Госпожите, дето все шетат,
са ми чужди и зная добре,

че от старите дървени ракли
ще почерпят две щипки тютюн
и с ракия, с която се плакне
труп, намазан със евтин сапун...


София, 27.06.2012 г.

четвъртък, май 03, 2012

От върха посред Белия Град

на Меденка

От върха посред Белия Град
днес те виждам с очите на мрака...
Нямам време за дълъг дебат -
вънка Кървава Цветница чака...

Ще ти кажа един път и толкоз,
че когато се скриеш от мене,
зарад глупост и страх или гордост,
всеки друг по парченце ще вземе

от снагата, съня и мечтите,
от гърдите ти малки и бели,
от сълзите, косите очите -
да крадат Те са силни и смели...

* * *

От върха посред Белия Град
Те обичам със сила от Ада,
ще съдя с мъжете ти в мрак,
не за Теб, а за тъмна "наслада"...

Белград, 25.04.2012 г.

Aз знам, че Тя ще ги забрави

Aз знам, че Тя ще ги забрави
и даже да остане само шал,
строшена чаша за "Наздраве"
и скъсан, кървав в ъгъла парцал

от мен, Тя пак ще ги забрави,
защото друг не й е пял
и смесвал в алени рапани
за нея бяло мляко с портокал,

така че, Тя ще ги забрави...
И к'во от туй, пък даже ако ще
раздърпан да ме пръснат врани
(Кой вярва, че не може да умре?!),

аз зная, пак ще ги забрави...

вторник, април 03, 2012

Сънувах, че ги моля да си идат...

Сънувах как ги моля да си идат
и молих, както моли се дете,
а те започнаха да си намигат,
не казваха ни "няма", ни "добре".

И казвах, че си малка, че не можеш
за тях да бъдеш нищо от това,
което, знaя, Слънце, че ги лъжеш,
говориш им, останеш ли сама...

И ужким, че ме слушаха обаче,
аз виждах в тях през слепите очи,
че само чакат някой да заплаче,
та да се чувстват "силни и добри"...

Жените по-разбираха и ужким
съветваха "Обичай и търпи",
едни ме сваляха, четейки Пушкин,
а други ми предлагаха гърди...

Сънувах, че ги моля да си идат...


Тези сутрини, мамка му мръсна

Тези сутрини, мамка му мръсна,
пак са шепи нечистен ориз,
който искам в момента да блъсна
през прозореца в мокрия бриз

и дори, извинете, ще кажа,
че макар да е тъмнозелен
и изправен по хълма край плажа
тръстеникът е сух и студен.

Както куче умира, но смуче
капки восък от чуждата гръд,
както песен, преди да се случи
и ботуши се късат пред път,

тъй морето сега се изправя
и на късове къса звезди,
а каквото остане отравя
и каквото измие смърди...

Априлско слънце в късен март

Наред е всичко, може би дори
е две-три стъпки след нормалното,
покривката ракиено смърди,
кафе изсъхва по пералнята.

Отвънка пак подвикват чайки,
по улицата - легнали коли,
отсреща спят моряшки майки,
постлали си до техните жени

да пазят скъпите играчки
и дрехите със мирис на бензин,
и тия пет по десет крачки
с мазетата им - метър на един.

Не спя, разбира се, че виждам
в съня си синеоки бесове
и ту ги галя, ту обиждам,
затуй и ще будувам с часове,

дордето плисне посред двора
априлско слънце в тоя късен март...
Знам, нищо няма да ми сторят,
макар да ми мирише на асфалт,

да могат инак да наричат
и да убиват даже само с трън,
да късат, докато събличат...
Обаче тази нощ съм гол навън...

Варна, Аспарухово, 19-20.03.2012


неделя, март 18, 2012

Във огън да ги срещна вън

Защо ли още не разбираш??
Те сякаш пипали сa мен!!
И само ти сега ме спираш
да мина като нощ през ден.

И като чума, като дума,
която гръмва в полусън,
като търкаляща се гума
във огън да ги срещна вън,

където пият и повръщат,
ебат по пустите софри
жените си и тъй им връщат
за всичко, дето им тежи,

А те търпят и ще почакат
инсулт, холера или влак,
затуй сега мълчат и клякат,
ще тъпчат после със мерак...

Не, няма смисъл да отивам,
където някога съм бил,
мълча и водката допивам...
Виж, заек в шапка съм ти скрил!!


Варна, 16. 02. 2012 г.

Варненки се возят в лодки,



на Меденка

Варненки се возят в лодки,
че така си им прилича!
Да не са ви идиотки,
че след джипове да тичат?!

Бре, пази, да падне, Боже,
мостът, хвръкнал над Морето!
Как ще стигнат, как ще може
да си легнат сред лалета

покрай маса със скариди,
под разрошени завеси,
дето чайки носят миди,
та в целувки да ги месим...


Варна, 18. 02. 2012 г.

Сбогом

Кажи ми, спиш ли? Знаеш ли, че днес
за пръв път пия от разсъмване
и не от страх, и нито пък от стрeс,
а против вътрешно измръзване,

което ме навива като смок,
настигащо ме като клетвата,
с която се заклех да бъда Бог,
да бъда жрец, да бъда жертвата,

да съм тамян и огън в пръстите,
да съм дори народното „Амин”
и орехови листи – късните
и после да си тръгна като дим...


Варна, 18-19.02. 2012 г.

четвъртък, януари 05, 2012

Сънувах снощи, че си бременна

на Меденка

Сънувах снощи, че си бременна.
И мила моя, знаеш ли какво?
Красива беше даже временна
като звезда на коледно дърво.

Пък знаеш колко мразя Коледи
със тия „седем постни ястия”,
сред всичките превзети погледи
ми иде просто тихо да умра.

Сънувах снощи, че си бременна.
И знаеш ли, и знаеш ли какво?
Завита като в кърпа ленена,
шептеше като квасено тесто...

Белград, 14. 12. 2011 г.

понеделник, януари 02, 2012

Ще го видя във миг на око

"Збогом, први нерођени сине"

Там, загдето се готвя да ида,
знам от песни една или две,
зная само, че дългата зима
там не сгрява и локва море,

зная само, че няма рапани,
нито пясък за боси нозе,
че горите са в камък вдълбани
като стъпки сред минно поле.

Друго нищо не искам да зная,
ще го видя във миг на око,
като птица през облаци рая,
като митар, качен на Дърво...

Белград, 25. 12. 2011 г.

Барикадите вече се пръскат

"Збогом, лето, јесени и зимо"

Барикадите вече се пръскат,
леден огън рендосва небето,
птици тук не летят, а се блъскат
и със гръм се изгубват в полето...

В кафенето на ъгъла, дето
чаша пиво е жълти стотинки,
две големи деца зад пердето
си подават под масата снимки...

В коридора на пустата сграда
две момчета разделят чорапи,
тази Коледна нощ уж е млада,
пък елхи без подаръци клати...

Уж поновому всичко започва,
сякаш пътят върви, без да свършва,
вятър слънце по Дунав разточва,
аз обаче се чувствам прекършен...

Белград, 25. 12. 2011 г.