IV-ти разказ в песен за Меденка пред една софийска поетеса
Докато гледах как си тръгваш,
за гърлото ме стисна лудостта...
Ех, в синьо лято как измръзваш,
звездите пък как вехнат кат' листа!
* * *
По цели нощи пих и пуших
край сенките на "сгоднички" жени,
говорих с мъртви, вятър слушах...
Пък трябваше да викна: "Остани!"
И миг след туй на място да загина.
Проклет да е "нагонът" към живот!
И не текат година след година,
а сбират се при онзи празен вход
в целувките ти с мирис на малина.
* * *
А днес ракия миризлива
по литър-втори всяка Божа нощ -
Така страхливец се убива,
страхлив за скок, въже или пък нож.
И посред сто безумни битки,
жадувал в тях да бъда бит-убит,
сънувам двете малки китки,
които в пазвата ти, Цвете, скрих!
17.02.2020 г. Варна
