неделя, февруари 16, 2020

II-ра Самодивска (за мостовете на Медисън)


за Меденка

Аз скоро ще разкажа в проза,
преди съвсем да се затрия,
че тоя свят без теб е грозен,
че съм подгизнал от ракия.

Опитах да те скрия в пози
с жени,  в които съм изстивал,
в десетки стихове и рози,
пък сякаш просто... мастурбирал.

Веднъж в живота се обича,
а после всеки ден умираш.
Мъжът затуй е мъж, Кокиче -
в кръвта шуртяща да се скриваш

от студ и сняг, пък некролози,
където пише "бе обичан",
са пошли разкази за този,
живял-умрял, на мъж "приличал".

* * *

А Ирод нека си "празнува",
задето е убиец на деца,
да, зная че Иисус не псува,
затуй аз псувам Ирод от душа.

16.02.2020 г., Варна