на Х.
Гризе, преплита и надприда
претоплен въздух, слизащ от тепето,
Марица стене от обида -
не плиска, а се стеле през решето.
И тука Тракия се свършва,
започва Запад хладен, заядлив,
тъй както Залезът прекършва
на Слънцето проблясъка ръждив.
* * *
Ех, Цвете, всичките ми песни
са танц по риза в родната ми ръж,
а в жилите лудуват бесни,
тъй както вино в чашата на мъж,
любов и ревност, гняв и нежност -
хем яд, хем в седем-осми терирем.
Пиках на сухата прилежност,
с която само хвали се кретен.
* * *
Родината ще нося и след боя,
тъй както птиче носи се във шлем
и стихове ритмувани във строя
на песен, със която съм роден.
София (в Божурище), 03.02.2020 г. (след Пловдив)
