на Настю
"Кат' Русия няма втора, / тъй велика на света!" (Петко Славейков)
Нощта е тъмна Теменуга
на двайсет километра от Града,
тук слива Севера и Юга
Морето на Земята при ръба.
И няма никой да се взира
във мен през мътния Превал,
морето блъска кат' секира
брега, а пак остава цял.
Къде русалките умират,
когато ги разкъса лудостта?
Не кръв, ракия се разлива
във вените ми... Искам да крещя!
А само песен, като птица,
лети от моята уста...
Да, Ти си мойта Хубавица,
презирам раните, смъртта.
Отново идвам да ти кажа,
пресякъл духом чужди планини,
че Ангели стоят на стража
край мислите ми, всичките добри
за Теб, ала змия се влече
и пи от моите очи,
след туй до голо ме съблече
и чак в сърцето се качи!
* * *
Ала писмото ти е синьо,
като рубашка под небе,
с очи на Северна Богиня
и цвете, цъфнало... Къде??
Е, как къде?!? С Москва-реката
сред Брезовия, светналия лес
и няма нийде на Земята,
не, няма никъде такъв адрес,
където кротко да се стичат
към Теб, летели през море,
тъй бели, като че, кокиче,
но буйни, като ветрове
за теб най-нежните ми мисли,
изписани, тъй сякаш са цветя
и сякаш, като че, съм писал
не стих, а песничка за Далида.
05.03. 2020, Златни пясъци
