неделя, март 18, 2012

Във огън да ги срещна вън

Защо ли още не разбираш??
Те сякаш пипали сa мен!!
И само ти сега ме спираш
да мина като нощ през ден.

И като чума, като дума,
която гръмва в полусън,
като търкаляща се гума
във огън да ги срещна вън,

където пият и повръщат,
ебат по пустите софри
жените си и тъй им връщат
за всичко, дето им тежи,

А те търпят и ще почакат
инсулт, холера или влак,
затуй сега мълчат и клякат,
ще тъпчат после със мерак...

Не, няма смисъл да отивам,
където някога съм бил,
мълча и водката допивам...
Виж, заек в шапка съм ти скрил!!


Варна, 16. 02. 2012 г.

Варненки се возят в лодки,



на Меденка

Варненки се возят в лодки,
че така си им прилича!
Да не са ви идиотки,
че след джипове да тичат?!

Бре, пази, да падне, Боже,
мостът, хвръкнал над Морето!
Как ще стигнат, как ще може
да си легнат сред лалета

покрай маса със скариди,
под разрошени завеси,
дето чайки носят миди,
та в целувки да ги месим...


Варна, 18. 02. 2012 г.

Сбогом

Кажи ми, спиш ли? Знаеш ли, че днес
за пръв път пия от разсъмване
и не от страх, и нито пък от стрeс,
а против вътрешно измръзване,

което ме навива като смок,
настигащо ме като клетвата,
с която се заклех да бъда Бог,
да бъда жрец, да бъда жертвата,

да съм тамян и огън в пръстите,
да съм дори народното „Амин”
и орехови листи – късните
и после да си тръгна като дим...


Варна, 18-19.02. 2012 г.