сряда, декември 27, 2023

Остана ми една забава

"Чтоб за все за грехи мои тяжкие,/ За неверие в благодать/ Положили меня в русской рубашке/ Под иконами умирать" (Есенин С. А)

Отивам си полека-лека.

Добре, че зимата е мека –

не искам да лежа под лед

Във пясъка на Курвенската Варна,

тук изгревът дори е блед,

а залезът пристига като гарван.

 

Остана ми една забава –

Коняк наекс и пет псувни

вместо „Наздраве”

 

Единствено и само ще ми липсва

устата й по-вкусна от малини. 


Варна, 27.12.2023

четвъртък, октомври 12, 2023

Но сега сякаш дъвча стъкла

 

на жена ми от Луцьк

Напълзяха ме черните дяволи,

тях отдавна ги знам в полусън,

ала вече са тия запалили

огън леден и в сън и навън.

 

Разцъфтели и в сок са черниците

и кървят през комшийския плет,

но в гърдите ме пляска с камшиците

и очите дере като трън

 

подранилата есен отвън.

 

Със години съм пил от бутилката,

но сега сякаш гълтам стъкла...

Мила моя, коя ли е билката

да прогледам през тая мъгла,

 

през която търкалят ме дяволи?

 

12.10.2023 г., Варна

четвъртък, май 25, 2023

Белогородската Република


посвещавам  на Защитниците на Православието - Вечното Казачество

Кой каза, че Русия ще умре?!

Това е, драги, невъзможно,

това го знае даже и дете - 

не мре, защото е... несложна.


Ще спреш ли ти реката да тече?

Върни го вятъра обратно!

Но Атаманът, щом го изрече,

това е Дума като брадва:


Казашка чест, 

             Сърце Казашко!

Сърце разкошно 

              като Слънце!


Варна, 26.05.2023 


четвъртък, септември 08, 2022

В Прохладна Есен ще умра



В Прохладна Есен ще умра,

дърветата ще бъдат рижи,

не ща венци или цветя,

Родината ще се погрижи:


със златни Български листа

                                    ще ме покрие, като с риза,


че аз за Нея съм изпял

най-нежните до днес куплети.

С нозе във Витошка мъгла,

Тракийско слънце ще ми свети.


                                           Варна, 08.09.2022 г.

четвъртък, март 10, 2022

B Луцьк по улица "Хечман Хмельницкий"


"Прощай, немытая Россия" (М. Ю. Лермонтов)

Днес по улица "Богдан Хмельницкий"
падат бомби и пари дъждът,
там където в ръка зa ръчичка
тебе водих, Дете, аз мъжът.

Ех, Русийо, днес зря те обичам,
                    ех, пиянска разпасана сган!

Варна.10.03.2021 г.


понеделник, февруари 14, 2022

Украiнски марш (I-ва част: Подготовката)

 

"Какво бе ти за мене? —

                                Нищо. —

Една загубена страна

на рицари и на плата..."

                       (Николла Вапцаров, из "Испания")

 
Какво ли знаех аз за Тебе -
                                        Нищо!
Че там се пие черен чай
         с' сладкиши и с конфети
             и че мъжете ходят със каскети.

Сега Ти грееш и се радвам
на твойта гордост като луд!
Ще хвана дворната си брадва,
ще дойда против мрак и студ

между Папистката Варшава
                                и уж "свещената" Москва

и нека, нека бъде зима,
             но c греещата жажда за Родина 
                                                 ще вляза в бой 

для сорок милионов солдата.

 

14.02.2022 г., Варна

 

петък, октомври 22, 2021

Нема Крста без три пръста! (Писмо от Западния Фронт)


"
Има ли Православие у нас, има и български народ, няма ли православие, няма и български народ" (Васил Друмев)

Там Троица е куха дума

и просто мъртъв стар догмат,

а "бог" е хладен като чума,

не помнят думицата "брат".


Там няма где да се прекръстиш

или да пееш с пълен глас.

Там само дъвчеш и преглъщаш

и плачеш като педераст.


Ако случайно там се върна,

ще ида само да сера

на гроба на прехваления Вебер!

понеделник, октомври 18, 2021

Далече, далече (Пътепис)

 


"Slovensko moje, otčina moja, / krasna si kako Raj!" (Hrdza, "Slovensko moje")

Тук тревиците даже са чужди,

а човеците хладни и зли,

звук на щори във шест те събужда,

пък заспал си пред първи петли


и безкрайни пространства

                                           обрасли в гори.


Тук пресмятат дъжда и водата,

а реките им мътни влекат

през полетата мъртви снагата,

със която земята секат.


Тротоарите даже са пусти,

само сенките бързо вървят.

Завали ли, наляга те чувство,

че не пада, а съска дъждът...


А безкрайни зловещи и пусти гори!


Ех, далече, далече е още

мойта Пъстра и Нежна Земя!

Засънувах я още от снощи

върху Дортмунд дордето гърмя


грозен вятър, роден във горите им грозни!!!


* * *


Преди Австрия взе да просветва,

набразди се светът с долини,

по бърдата блестят и се гнездят

ситни нежни зелени елхи,


а Виена среднощ е разкошна!


* * *


При Унгария чак замириса

на цветя и на чардаш с гулаш,

а Балканът със Пирот засвети

с всички багри на есен ръждива...


Моя нежна Земя Пъстроцветна!


Черно мое Море до колене!!!


17.10.2021 г. под Пиротския Балкан

петък, октомври 08, 2021

Служителя


автор Дiана от Луцк

Откровения и благодать нарисованные мелом,

Показались все проблемы мелким делом,

Мы молимся и ждем ответа,

А когда приходит видим путь просвета.

Мы вместе Библию прочтем,

Писание то самое найдем,

Окутаемся Словом Живым,

Помазание потечет по клеткам грудным.

Одухотворенно служим и радуемся результатам,

Нет места в нашей жизни матам.

Мы знаем ради чего живем и стараемся,

Избегая искушений мы к греху не прикасаемся.

Багряный



автор Дiана от Луцк

Луч солнечный падает вниз,

Создавая эффект неземного пространства.

Цвет листья багряный туман,

Окутывает твой тонкий стан.

Все волшебство творится вверху,

Красивый вид оттуда открывая внизу

И ты как будто паришь обладая,

Дарует наслаждение любовь неземная.

И скипетром с поднебесья управляя,

Ты творишь новый мир себя раскрывая,

Навстречу прекрасному спешишь,

Со всех сил к счастью бежишь.

четвъртък, октомври 07, 2021

Ако имах сега (Тука няма къде)

"Полюшка моя, роднинка!" (Любе, из "Конь")

Ей, не спря да вали 

тук в Дървесното Царство -

като къщи ели

пред очите израстват!


През минута вали

за секунди замлъква -

груби клони-стрели

във очите ти бръкват.


Ако имах сега,

бих изпил триста бири...

Моя морска снага -

иска все да се шири!


...Тука няма къде,

                     тук дърветата стискат.

Искам глътка море!

Искам гледка  поле!

                      И на гларуси писък!


* * * 


Няма призраци тук,

няма тук самодиви,

няма миди във лук,

няма улички криви.


Ех, да имах тромпет,

           да е пълен със вино,

                              някак щях да помина!


07.10.2021 г., Северен Рейн, Вествалия, Везел

събота, септември 25, 2021

Писмо по въздух до Галиция


на жена ми Дiана Ангелова (Харчук)


Под облаците Слънцето се гуши,

летя над тях и слушам

на перките гласа,

               а ми се пуши...


Те, облаците, май са с градове

на Ангели, напуснати отдавна -

там виждам ясно брегове,

а пък подир ливада равна


се вие замък върху Планина


и да - реки, морета, езера,


там само хората ги няма,

а на ливадата пиано,

край него кротък еднорог...


Кажи ми, спиш ли нейде долу

                    във Твойта Слънчева Галиция?


16.09.2021 г., от Небето над Молдова и Унгария


понеделник, май 24, 2021

Родина


Все тъй с възторг.

година след година,

потъвам в Твоите Светини,

целувам те по ясните картини

със жадни устни, Грееща Родино.


Не ща пари,

ни трон, ни слава,

а стига ми, че костите си в Теб,

Разкошна Моя, мога да оставя!


Варна, 24.05. 2021 г.

понеделник, април 26, 2021

Чудо те



автор: Моята Дiана от Луцк

Чудо те
Що воно таке
І чому красивеньке мале,
Бігає грається урчить
Й ночами не спить.
Просить їсти уваги,
Із роботи зустрічає,
Віддає любові і наснаги,
А вдодачу добре поганяє.
Та без чуда того,
Я собі життя не уявляю,
Його радісно до грудей притискаю

вторник, април 06, 2021

Стихче

 


Я слушай Ти за България,

цялото ми сърце е в Нея

(тая педя земя е даже самото мое сърце)

Да!

Пиленце от Украинския град Луцк  (на границата между Украйна и Полша) 

Мъничко си Ти като самата Нея (моята България)

и всяка капчица своя кръв за Нея аз ще пролея,

наложи ли се,

както и за Тебе,


* * *


-  Стих ли е това? Истински ли е? - попитах я.

- Да! - каза Малечка.

понеделник, февруари 01, 2021

Български език за Девойки (Падежей - Урок II-ой)

 

"А колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива!" (Иван Вазов, из "Българският език")

на Галичанката ми /следва от "Урок I-ви"/


Ти, Зорице, със лъчици

гальом палиш моя свят

и го шариш със зведици,

дето мъчно се броят.


А, кажи им, тем що шушнат,

че съм буен, хулиган -

аз веднага, щом те гушна,

ставам кротък и засмян,


както пролетес Балкану

го обагрят в песенчици,

моя Топличка Звездице,

хиляди небесни птици.


Разкажи другарю, врагу,

също майци си кажи:

Не приставаш при бродяга,

а поет ще утешиш


с твойте златнички косици

и очички син-синчец,

Приднепровска Хубавицо,

цветен-меден мой прашец!


Варна, "Златни пясъци", 01.02.2021 г.

понеделник, януари 25, 2021

Български език за Девойки (Сезони: Урок I-ви)



"От руйни тонове какъв разкош,/ какъв размах и изразитост жива!" (Иван Вазов, из "Българският език")
на Идещата от Галиция Диана
 
Тук е зима, а пък зиме
руен вятър вее рими,
Вред зимъс ги той разпръсква -
тъй, Дете, е тук зимъска.

Иде пролет - пролетеска
(тъй преди, така и днеска)
се разпуква чуден лес -
тъй, Дете, е пролетес.

Ти да видиш наш'то лято!
Лятоска е пищен Рай -
лете в Слънце е облято -
лятос тук: от край до край!

Есента е тъмно-златна,
тук-таме е и в ръждиво,
есенес ръми приятно,
ще си тук, Дете Красиво!

26.01.2021 г, Варна, Златни пясъци

 

неделя, януари 03, 2021

Встреча навсегда



Святославу (посвещено)

автор: Диана от Луцк


Я Ангел сошедший с небес,

На помощь прислана Богом сдесь,

Сияние прошлой жизни нас свело,

Не страшно теперь ничего когда рассвело.

И я та же что всегда: лишь для тебя живу,

Сохраняя пил воспоминаний дорогих,

Собрала волю и силу в точку одну,

Чтоб дела любви вершить на века,

Эта благодать на меня снизошла!

Ты знаешь что я пишу о тебе радость,

Ведь думы все тобою наполнены всегда,

Любовь непостижима меня к тебе привела.

Ты  солнцем путь мой осветил,

Мой ум духом своим просветил

И жизнь наполнил смыслом,

Черпала я ласку твою коромыслом.

Эта судьбоносная встреча навсегда,

Меня от теплоты твоего взгляда дрож пройняла

И я уснула около тебя доверчиво обняв,

Счастье и покой н вкус узнав.


сряда, декември 16, 2020

Новий Рік

 


автор: Диана от Луцк

Зима прийшла і сніг присипав,

Мороз з всієї дурі всипав,

Новий Рік не за горами,

Ну же давай танцювати з нами.

По келиху ми вип’єм за здоров’я і удачу,

Для мрії я грошики потрачу.

Так добре мені давно вже небуло

І все погане вмить загуло,

Прийшла пора прекрасних перемін,

Його я чую-новорічний дзвін.

Подарунки й привітання до мене летять,

Сміх рідних і дежавю що руки тремтять

І феєрверки за вікном стріляють,

Мене дорогі люди в обіймах тримають.

Я знаю: так все й має бути,

Нехай ніколи не скінчиться ця прекрасна мить,

Вдалось мені всього здобути,

Це полум’я тепер ніколи не згорить!

четвъртък, декември 03, 2020

Ой, как Девченка разцветала!



на Разкошната от Луцк

Умра ли, нека да е лете 

и нека да мирише на коняк.

Недей да плачеш, Малко Цвете,

опей ме в стих-стила "дьо Бержерак".


В стих-песен за Зелената Украйна 


и нека, Цветенце, усетя 

цвета на ваш'те диплести носии 

и конския галоп край Днепър 

сред полски танци и кушии,


където ти, Дете, си разцъфтяла...


И нека спя съня последен 

с душа в очиците ти сини,

в дъха разкошен сладоледен 

на прясно мляко със малини.


03.12.2020 Варна, "Златни Пясъци"







понеделник, октомври 19, 2020

Ако случайно не дочакам

 на Един Идещ Ангел

Ако случайно не дочакам

да видя твоето лице,

заклевам майка ти, щом плачеш,

от мен "по български" да ти чете.


Засмееш ли е, да ти пее

"по шопски" шарено - през смях

и нека твоят смях да се люлее

със песните, които аз й пях.


Да ти разкаже Бялата Славянка

за боя ни под Търновград

и как ухае на "Тамянка"

кръвта ни в Янтра, Звездопад


над Пирин нека ти покаже.

Да! Нека тук те доведе!

И в ада гордо бих разказвал,

че в Тракия оставил съм Дете


19.10.2020 г. Варна, КК "Златни пясъци"

Мери по Райна своя ръст


на един Идещ Ангел

Ако случайно си момиче,
то знай, че нивга в твоя род
жените дрехи не събличат
за грош или пред идиот.

Помни, че славата е всичко,
но славата пред всичко е в честта,
а пипнеш ли от гладен и трошичка,
от гроба теб ще отрека.

Дължиш единствено на Бога,
не друго, а съзнание за грях
и вече да те пазя да не мога,
на злия плюй в лицето му без страх.

Плътта ли? Нека си изтича.
Да, тя е нищо - пръст при пръст,
но името деца ще сричат,
щом с Райна мериш своя ръст.

И не е толкоз страшно да те бият,
и нито да останеш сам-сама.
И псета по петите ти да вият,
повтаряй си, че аз съм твой баща.

19.10.2020 г. Варна, КК "Златни Пясъци"

петък, октомври 16, 2020

Родиш ли се на 2-ри Юни!


на Един Идещ Ангел

Слушай, Неродени Сине,

да, ще бъдеш част от Днепър,

но те заклевам във картини

да възлюбиш всеки метър


от на Нашите Разкоша.


Не най-важен е животът,

ни потомство, нито хлябът,

че в Небесната ни флота

са Бащите, дето падат


по очи, но не на лакти,

не на лакти и колени -

Господ не е в хладни факти,

а в полята ни огрени


от светла скръб по Христо Ботев...


17.10.2020 г., Варна, КК "Златни Пясъци



петък, октомври 09, 2020

Люблю твоя сладкая мова


 рецитира себе си Диана стиха за мен вокално на украински (записан ТУК в "Украинка")

Потом да пусть стреляет!




на Малкото Цвете от Луцк

Убият ли ме нейде "ей така",

да знаеш, Топличко Кокиче,

разцъфнало сред Северна Тайга,

че Теб последно съм обичал,


да знаеш, че ръцете ми са бели -

по тях не лепнат смърт и кръв,

но удрят само кат' шрапнели

(макар и да не удрям пръв)


когато силни газят слаб,

                         отменат къшей хляб,


но нивга гърбом из засада,

а всякога "лице в лице",

че паднал нивга не нападам,

но пак горчи от все сърце,


че удрям аз,

                вместо да бият само мен.


* * *


Дочакам ли Те със дете,

от радост ще заплача -

да го погледам как расте,

подир на татко си разкрача.


А сетне ли?!

                  Потом да пусть стреляет!


видео превод за Малечка -Палечка:




Варна, "Златни Пясъци", 08.10, 2020 г.

събота, септември 26, 2020

Да ме прости Бог (към Богородица)



Реши ли Той да ида в ада

(което Негово е право),

речи: "Не чакал е награда

за греховете си на дявол", 


но... виж и още как просветват

по пътя ми следите от кръвта

и как мнозина ме съветват

да спра и всичко да "реша":


пари и секс, храна и пиво,

комфортно място за подслон,

а името да крета "живо",

дордето се разпадна кат' картон


под мътния порой на дъждовете....


Но, моля Ви се, Дево, погледнете,

че аз не съм продал до днес

ни капка чест,

      ни къшей Правда

и като че, дете се радвам

     на всеки благороден жест


и като някой се издига

до Кръст или заслужен трон

и че не крия как ми се повдига

на злото от изкуствения тон,


че без да мисля влизам в бой,

когато някак се разплачат

            дете и стар, жена и слаб,

че няма да приклекна пред палача,

            че пръст ще ям, наместо хляб,


но няма да изтрая да разпъват

пред мен пак Господа Христа

                       за пет пари или "файда",


широко крача, та се спъвам

и меся Ви погача със кръвта,

която подир стъпките ми капе


и нея Вам

    за прошка ще подам.


Варна. 25.09.2020 г., КК "Златни Пясъци"

събота, септември 05, 2020

четвъртък, септември 03, 2020

IV-тата Възторжена (Тракийка с устни от лале)

"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна!" (Христо Смирненски)
на Македонския младеж от столичните протести вчера
/задето рече: "Пробвахме да разбиеме полицейския кордон, ама не успехме. Е па ипи ке пробваме, шо ке праиме?!"/

А всеки път, щом минех Драгоман,
очите ми сами течаха
и не за краден Пиротски Балкан
(тоз' дето "братя" си "прибраха")...

Халал! Да стиска, който няма!!!

А сякаш, че изправях се пред яма,
току пред Края на Света -
извръщах се към синята пижама
на Витоша да зърна пред "смъртта"...

* * * 

В Москва ми идеше дори да вия
в полетата им с дупки от картеч
и не помагаше, че в шепи пия
с наздравици в по-другата им реч.

Не стигнаха жените им  красиви
да спра да плача, както плаче луд,
за нашите поляни миризливи
на бъз и дрян, на пръст и труд.

* * *

Ех, как снагата е умила
от Пирин до Венчанското кале,
Красива, Боже, Мойта Мила -
Тракийка в устни стиснала лале!

02/03. 2020 г., Варна, КК "Затни Пясъци"

седва от III-та, от II-ра и от I-ва

събота, август 22, 2020

Украинка


автор Диана (белая как молоко, залотая как рожь, как весна молодая)
посветено на... мен

Світанок серед ночі
Любов прекрасна як рози бутон
І не нанесе більше злий рок урон,
Сіятиме зірка високо в небі,
А сонце світитиме щоранку для закоханих
Й не закінчиться насолода для двох життям зморених.
Вільна від старого: відроджена світанком,
Буде славно співати цим ранком,
Про любов свою ту що в серці хранить,
Її порив душі палає яскраво-не згорить.
Вона ніжно його хоче і нетерпляче жде,
Живе ради нього і ради нього вмре,
Не бачить нікого: лиш його і лине до нього всім єством,
Думає про нього коли встає і коли засинає крепким сном.
Не думала що покохає знов бо вичерпались сили,
Та зійшло благословення не одній пережидати зими,
Тепер її світанок розігнав серед ночі пітьму,
Заполонивши собою її всю досхочу.

четвъртък, август 13, 2020

III-та Възторжено-патриотическа песен


на Народа ми, който днес би депутатите си майко-продавци с яйца и домати пред Парламента

Шоплукът - пъстър от разкош,
а Тракия ръми във песни, 
прелива Добруджански кош,
Балканът в хребети е тесни,

а Пирин тропа по Небето,
пък Рила моли Бог без глас...
Ех, Дево! Сякаш че Детето
родила Си Го между нас!!

Напускам ли Я, мъката ме къса,
помисля ли Я, плача от възторг.
Умра ли, нека гроба ми огласят
все песни за Приморския ни Полк.

* * *

Ще "спя" във Теб, докат' Те има,
а тръгнеш ли, ще стана от прахта -
във глад и път сред лято-зима
ще Те открия и ще Ти река,

че няма да ме има подир Теб
ни в Рай, ни в ад, ни в гроб, ни в клада
и не за вино, камоли за хлеб,
ами за Теб щурмувам ада!

13.08.2020, Варна, КК "Златни Пясъци"




понеделник, август 10, 2020

Втора Възторжена Отечествена песен


I-ва Възторжена Песен - ТУК

на Златните деца на България, на двадесетгодишните хлапета, които щурмуват съвестта ни пред Парламента под Трибагреника.

на мръсните ченгета и гербаджийските мутри, които ги пребиват, дето майките, жените и сестрите им мъртви ще ги целуват, когато мъжете в Отечеството станем

От Родопа прелива във Искър,
пък след Искър се връща в Свищов,
Раменете Й Голи притискат
на Небето бездънния ров.

При Марица е жълто-зелена,
А при Варна цъфти в синина,
пък Балканът над село Елена
е Планета, а не Планина.

* * *

Леле! Сладко!! Добре се умира
пред Вратата, където на реч
си се учил и дето прибираш
свойте мисли дори отдалеч.

* * *

Мойте мъртви в пръстта й се вплитат,
мойте живи от нея растат,
за последно дори бих поскитал,
за да вдишам последния дъх

аз от Нея – от тьонката снажка
и от Витошко бяло лице,
а във шепите с пръст Карнобашка
ще се кръстя с взривено сърце

сред тревите на Рила и Пирин,
при реките на Дървен Пирдоп,
та да легна пречистен и мирен,
не от болка умрял, а в Любов....

Девети август, Варна, КК „Златни пяссъци“