Българийо

на поредния бивш приятел


Пълзи по мен, гори ме като язва

и като мраз по тялото на голия,

умирам във отровната ти пазва...

Обаче ме спасява Македония...

Пълзи и стяга, както ляга смок,

изгаря като вирусна пневмония

дъхът ти мръсен и жесток...

Обаче ме спасява Македония.

Престъпници са твойте синове,

а щерките ти евтини пачаври,

от Бистрица, та чак до Ичкале

не пеят птици, ами вият гарги...

Но все пак ме спасява Македония.

Варна, 23.10.2016 г.

Шопкиньо (Като бистришки светли шевици)

Тъмно е... Две-три чайки летят сякаш падат.
Над дърветата с клоните мръсните
не синее небе, а се вдига ограда...
Там, кръстосал крака зле обръснати,

педераст пие джин и допушва цигара,
пък край него търкалят се пръснати
жълт кондом и угарки от джойнт и от „мара”.
И морето отнася накъсани

две дъждовни петна в Океана.

* * *

Що не дойдеш тук идната седмица –
моят Север все още е топъл?
Есента, тая грозна Проклетница,
скоро иде с танго като вопъл...

Или барем прати ми по гълъби
стръкче-две с дъх на лен от косичка,
или както закачат се жълъди
на елха, тъй и ти във торбичка

завържи ми целувките медени,
със които посрещат войници,
като вино със плодови резени,
като мляко във топли паници...

Варна, 21.VIII.2016 г.

Казачья

Застудя. И се скупчиха облаци.

Мръсно-сивкаво мътно небе.

Както бързо презряла чаровница,

бризът плажа без нежност ебе.

Тези чайки пищят като гарвани.

Сякаш Солун оставих в друг век,

тъй и белите витошки камъни,

и белградски "са сиром" бюрек.

...Не, не помня. Не ща да си спомням.

Тука скоро ще стегне студът.

Не валят, а гърмят като бомби

сухи клони по пустия път.

"Стара Варна" виси по плакатите

като курва от нисък разряд,

дето просто от скука ще "клатите"

срещу евтин корав шоколад.

Ако някой случайно довечера

позвъни и ми каже: "Живей!",

ще му тегля една недоречена,

пък на глас ще му викна: "Здравей,

тихо - гледам концерта с мамашите

на казашкия хор от Кубан,

не звънете, защото ме плашите -

най-страхлив съм, когато съм Сам..." 

Варна, 13/14.2016 г.

Приятелска песен

"Спасибо, что живой!" (Володя Высоцкий)

на З. /една нова приятелка/

Тука слънце вали на откоси

и разнася го вятърът син,

тук мъжете разхождат се боси,

а жените миришат на грим...

Ще си купя кутия с цигари,

светла бира във тъмно шише,

а по пейките сянка ще шари,

както сякаш разплита въже

стар рибар пред тайфа хулигани

и ги учи на плажен жаргон

как се пържат солени рапани,

а пък после с коняк или с ром

се подават сред хладни чаршафи

във устите на лесни жени

и целуваш под звън на гарафи

изпотени добре слабини,

докато закрещят полудели,

като чайки над рибен пасаж

и подгизнат бедрата им бели,

като пясък при прилив на плаж...

...Не желая! Това го „умея” –

пет-шест курви познавам в Града,

ако днес се разходя до кея,

съм уверен, тъй както в Смъртта,

ще се върна довечера вкъщи

със една или даже със две,

след това, може би, ще повръщам,

сутринта „Беналгин” и кафе...

Я седни да говорим за книги...

Аз пък лани бях чак на „Арбат”!...

Ех, отвсякъде тъй си пристигам –

бос, окъсан, пиян и брадат...

Ти обаче ме слушаш и гледам

във мастилено-цветни очи...

Виж, не съм нито чист, нито предан,

затова по-добре замълчи –

не желая да знам, че съм странен,

че съм луд и опасен от млад,

тия дето от мене те „бранят”,

да вървят да се... шибат отзад...

Варна, 7.VIII.2016 г.