Tout est ailleurs / Всичко е другаде

на Христина по прот. Ал. Шмеман ("Дневници")

Не искам друго, само Дъх

на ябълки в пенливо вино...

Аз казах Ти, че съм такъв -

"гамен" от старо руско кино,

че щом запея изведнъж

луни, планети и Вселена

потичат като топъл дъжд,
смутен по твоите колена...

* * *

Миришел съм на крушова ракия?

Миришел съм на стар и сух тютюн??

Добре, прати тогава тука тия,

които все миришат на сапун.

Прати да дойдат да премерим

с аршина, който избереш,

доколко и кога са бели

липите шарени от скреж.

Да кажат и кога се зеленее

копривата, кога цъфти ръжта,

кога и как Луната грее,

кога танцува със дъжда?

Кога и как Безсмесно се разтваря

в Тварта Нетварен Всечовек,

пък тя звъни и преповтаря

звъна на Бъдещия Век?

Варна, 26.09.20018 г.

Дали още край Искър са цели....

на Х.

Само седмица беше далече

шом подминах с коси побелели

покрай Искър горите и тече

през кръвта ми на едри шрапнели

вместо вино гореща отрова.

Но кажи ми, че още са цели

покрай Искър гората, небето,

покажи ми с ръцете си бели

как сърнички търчат в Дефилето...

* * *

Ех, умирам от страх и не мисля

по-далеко от час и до утре,

само чайките будят ме с писък...

Притъмня, а отдавна е сутрин.

Варна, 25.09.2018 г.

Виж, плиснало от щастие море

на (...)

Не помня толкова море

в града си, в северните миди...

Да казват, че съм луд, добре,

но ти разказвам, за да видиш

това през моите очи,

а ти не бива да разправяш

солта му сладко как тръпчи

(когато стаята отваряш)

на друг, че клетвите са три -

едната клетва е от злоба,

а втора кости чак троши,

пък трета свлича право в гроба...

Кълнат за неочаквани неща:

че някой някого пред Залез

обичал просто ей така,

кълнат дори, ако оставяш

в косите си забодени цветя.

         А вярваш ли, че леко ще простят

                              на плиснало от щастие море?!

Варна, 24.09.2018 г.

...А че в съня си пак намирам

От ден на ден расте,

             не намалява

дългът към мъртвите другари,

             a ме вцепенява

                                през нощите ракия.

И не е страшно, че умирам

                 хем трезвен, хем когато пия,

а че в съня си пак намирам

                         все две очи, разкошно разностроки.

Варна, 24.09.2018 г.

Просто искам да кажа

на приятеля ми Д. С. (един добър патриот)

Две-три педи земя,

триста глутници шетат

и половин Планина

няма тук непревзета...

Клисав мокър комат

с миризлива ракия -

толкоз струват тук, брат

и жените на тия,

дето в грозен крив строй

през земята ни газят...

Не жадувам за бой,

просто искам да кажа,

просто искам да знам

откъде толкоз гадост,

толкоз мъничко срам,

толкоз много зла радост

да изпиеш река,

да откраднеш Звездица

и да вдигнеш ръка

над жени и дечица?!

Откъде се събра

по земята ни малка,

ти не знаеш ли, брат,

тая пасмина жалка?!

Варна, 22.09.2018 г.

Ела да те разходя необута...

на Христина

Морето е детенце пъстрооко,

по улиците шляпа и пълзи,

разперили са клоните широко

смокините, смолата им сълзи.

Мирише на кайсиева ракия,

на черен хляб и едра морска сол,

край плажа циганче с филия

е седнало на счупен дървен стол.

* * *

Ела, ще ти покажа Трета Буна

и камъните с мидите по тях,

нападалата рано-рано шума

по пейките, с които остарях.

Вземи да ги оставиш за минута

ония с' сериозните глави,

ела да те разходя необута

по пясъчните мои "планини"...

Варна. 20.09.2018 г.

Тука Слънце блести във сребро

на Христина

Тука Слънце блести във сребро,

а Морето е цялото в шарки,

километрите пет са по сто,

а нозете ти бели и малки,

ти обаче, недей да тъжиш -

има влакове, пощи, таксита,

още утре в ръце ще държиш

две хартии - в едната увита

шепа миди и шарен рапан,

малко пясък във тънка бутилка,

а във другата цял Океан,

за да кажеш на който те пита.

че си имаш от мене Море.

Варна, 18.09.2018 г.

Да пояздим по Кръстния Път...

на Х.

Да, умея да губя с размах,

подир фусти да тичам напразно,

да разказвам за всеки мой грях

хем "красиво", хем доста заразно.

Но кажи ми, умеят ли Те

да обичат зелена тревичка

както люби се малко дете,

както пее се име по срички?!

* * *

Уж говорят за чест и морал,

пък говорят все в бъдеще време...

Аз плета ти пък тъничък шал -

приеми го във дар, вместо стреме:

Да пояздим по Кръстния Път,

през Христовата Кървава баня,

там при Божия праведен Съд

(точно там, Цвете Малко, те каня)

над света им, стъкан от лъжи.

15.09.2018 г.

Пак са твои по Бистрия Дъжд...

на Христинка

Над земята ми пада прохлада,

падат тънки прозрачни мъгли

и отново съм тъй изненадан

как умее без звън да вали

ситно стъпващ в гората ми вятър,

ситно сронен в тревата ми дъжд

и се сменят в Небесния Театър,

както сменят се жито и ръж

над полята ми тежки, зазрели

два-три облака - тънък гергеф

с две-три птици през тях прелетели,

с едва чуван прозрачен напев...

* * *

Пак да имах две шепи цветя,

пак Смъртта да ми диша в лицето

(вече знаеш, че аз не пестя

нито ада си, нито Небето)

ще ги имаш по Бистрия Дъжд
oт очите ми, Слънчице Светло...

14. 09. 2018 г., пътьом за... Португалия

Мила моя, Страна Недогалена

на (...)

Аз умра ли до час,

Ти кажи на Родината:

не от страх, а от страст,

че умирам пред зимата,

ни студени, ни врели

са гърдите на Милата,

а бедрата й зрели

са разкошни пред зимата.

Гледай, виж, буболечка!

Их, че шарена-малена!

Виж и Слънчова клечка!

Ех, Страна Ненагалена.

9.09.2018 г.

Те ли?! Тихи и "мили" убийци...

на Брезичка (спомен за Митрополит Кирил Дядото)

Моят смях е такъв:

моят смях е във сълзи…

Слушай, казвам Ти пръв,

щото тия са бързи

да говорят за мен

уж с добро, уж открито,

пък са мръсен рефрен

и осрано корито!

Те са "мили" и тихи Убийци!

7.09.2018 г., Предсърбието

Българска песен

на Брезичка

(по повод на едно ново плакане на излизане от България за... България и за нуждата ми от психиатър, щото бях вън едва за денонощие)

Аз те галя с очи

както други не галят,

стой, послушай, мълчи,

че сълзите ме палят…

×××

Бяха силни мъже,

всеки път бе им тесен,

аз пък имах въже,

на което ги бесех

Бяха триста по сто,

бяха всичките смели,

но попитай ги що

са лицата им бели

щом се сетят за мен,

щом ме чуят да пея…

×××

Ти Мъниче стоиш,

ще се върна, да знаеш,

даже още пред Ниш

(само трябва да траеш)

Ще се върна през Пирин,

или може през Видин

и тогава ще видим

кой е истински силен:

Да обича от Трън до Бургас!

(Суковски манастир край Пирот, миналата седмица)