До моето Последно либе

"Срам, позор за теб, Царице млада..." (из една стара чалгия "Тази вечер Калоян пирува")

Ех, Родът ми е мил,
почва с Камчия Луда,
стига чак в Кюстендил
и се влива във Дунав.

Как така ще вървим?
Где за Бога ще идем??
Въздух не, ами дим
има, слушай, след Видин...

* * *

Ти видя я онази "земя" -
с груби песни и грапави хора,
ти за мъничко там се поспря.
аз пък смуках с години отрова:

разреден кислород с мръсна жълта ракия.

* * *

Ех, Родът е Един!
Как ще спра да сънувам
(като легнем да спим)
там да спра да я чувам

Песента на Баща ми?

...Ама Вярвам в Трептящия Кръст

"И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха" (Псалтир 69:21); "А около деветия час Иiсус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани?!" ("Боже мой, Боже мой, как Чудно Си Ме успокоил!" /в мой "превод")

Аз не вярвам в Задгробния свят

(ами в Бог, Който винаги Идва)

и че мъртви, веднъж щом "заспят",

ще покълнат за жътва с вършитба.

Ама Вярвам в Трептящия Кръст

между две непресъхващи бездни,

а на Кръста Христовият Ръст

и край Ръста - Христовите бедни

 

Шепи Две, заковани в Небето...

Слушай, Бог там Самичък виси

и с Нозе Е разцепил Калето,

а под Кръста Му пак сме... сами.

 

Зарежи го туй вино с оцета.

че със него те вият мъгли

и не два, ами трижди проклета,

като призрак в платно на Дали,

 

те взривя сред Пустия Хълм

безчовечната людска "надежда",

но зажми и ще видиш насън

как тогава Отца те поглежда.

 

Варна, 5.11..2017 г.

Трета поискана песен (Да, честна мъжка дума)

на Грета

Първа Поискана Песен - ТУК

Втора Поискана Песен - ТУК

Разправяш ми, че всичките мъже

(които съм ти казвал, са боклуци),

били като стоманено въже,

за Правда само вдигали юмруци...

Съгласен съм, че даже в педераст

намирам нещо, за да го обичам,

като оплело се във някой храст

уплашено, сакато, болно птиче...

Но ти пък упорито не разбираш,

че светлосенки голи са били,

тъй както вечер, като се прибираш,

прозорците на чуждите коли.

Те бяха силни само срещу нас,

защото със Христово благородство

събудихме кръвнишкия им бяс

и жаждата на плъха за Господство.

* * *

Но ти тях гледаш... Гледай ги. Добре!

Но аз ще ги прегазя като чума,

която Тебе няма да допре,

затуй пък имаш Честната ми дума.

Варна, 22.10.2017 г.

Песен за покойници

 

Не пиша вече във възторг

за мед във дървени паници...

Надул шишето като рог,

не виждам никакви звездици,

 

а тропат край вратата ми

кат' полк умрелите другари,

останаха нацапани

в душата само празни гари...

 

Ще взема утре да отида

до първия следградски плаж

и там в черупката на мида

(събрал последния кураж)

 

ще призова по име мойте мъртви...

 

* * *

 

На живите какво да кажа?!

Говориш сякаш "на иврит"

и вдигнал всеки вместо стража,

изправил като дървен щит

 

"дара" да слуша без да чува

или да сбира звук по звук

и сетне да се попреструва

на чак дотолкова неук -

 

неразличаващ и псувня

от песен, нито прав от паднал,

ни даже тръни от цветя

и като че си го нападнал

 

със буци пръст и със главня

го гониш като луд и бесен...

Ей затова ще споделя

със мъртвите ми само тая песен.

 

Варна 22.10.2017 г.

 

 

Молитва за самоубийци

към Пресвета Богородица за Ст.

"Седем дни са пред мен - седем огнени стълба" (Мишо Белчев)

Най-честните, най-ясните ми песни

прилягат, Дево, само върху Теб...

Ти знаеш колко всичките сме бесни

и как за сянка слава или хлеб

продаваме и чест, и право

понявга само и за "две пари"

или пък за полвинка "Браво!"

оставяме и църква да гори.

Но в моите римувани картини,

намериш ли две багри от Любов

(като сред тръни греещи малини).

вземи ги... Слушай, даже съм готов

по листа да остане само пепел

с начупените шарени стъкла

от спомени където съм се шетал

и грозно пил от тънките гърла

на сто жени и хиляди бутилки...

* * *

От себе си в момента се отричам,

ала пусни да влезе вместо мен

приятел, дето толкова обичам

във Твоя Идещ Осми ден...

Варна, 06.10.2017 г.

...И пак се помолих на Стефан Милутин

на (...)

/и с благодарност към игуменката на Владайския монастир майка Анисия, която ми отвори за поклонение раката с дрехата на Краля/

Над "страшния" Перник аз пих брудершаф'

със "дивите" шопи и гледах по пладне

да мерят площада кат' някой чаршаф,

пияни мъже, разлюлени кат' брадви

и спомних си моя Резбован Пирдоп...

И слушах Владайските стари легенди...

Понякога всеки е малко жесток,

така и Ти спеше зад златните ленти

на Витошки залез и Витошки зрак.

Обаче помолих за Тебе пак Стефан Милутин...

Варна, 22.09.2017 г.

Втора поискана песен (Не, няма да продам за хляб)

на Грета
 
/по повод предложението на един днешен гостенин/

Преслав тъй паднал - - старите войводи

превърнали Престола му в Пазар

и можем много дълго да поспорим:

за кана вино или на комар

пикали върху майчини гробове. 

Но днес съм тук, където Кракра

заложил кръв и синове

и тъй запалил неочакван

над наш'те бели градове

Небесен огън, слушай за последно, 

Госпожо, няма да купувам хляб

със бащините ризи - не е редно, 

пък даже да умра от глад... 

Мърчаево, 08.09.2017 г. 

Първа поискана песен - Силуети

на Грета

Госпожо, искаш да разкажа

за кораби по въздуха дошли, 

пробили пътьом всяка стража

и спрели върху кротки планини.

Добре, ще вляза в тая роля

на знаеш кой - на моя Капитан, 

обаче само ще те моля, 

заплача ли да бъдеш точно там, 

където Изгревът залива

дървета, къщи, хора и коли

и после с отлива изстиват, 

тъй сякаш нивга тук не са били, 

ами остават само силуети.

Мърчаево, 07. 09. 2017 г. 

Постлирическа (Вместо "Сбогом")

към М.

Аз съм Вечният Губещ,

ей така ме помни,

тъй това, че те любих

по не ще ти тежи.

Ако срещнеш отново

друг подобен на мен,

бягай сякаш отрова

си открила в герен -

сух и глух, крив и кървав.

Варна, 13.VIII. 2017 г.

А Анна с Кайяфа какво ще Ти вземат?!

Наистина хубав е Твоят Закон,

по-сладки от мед са Дес'тте Ти Повели,

от Слънце по-светъл е Кръстният Трон!

А Анна с Кайяфа какво са Ти "взели"?!

Какво да Ти "вземат" - и Гол Си Красив,

защото си Ваян в Пречиста Утроба,

обичам Те Мъртъв, обичам и Жив,

прославям Ти Кръста, Смъртта, даже Гроба!

III-та Женска песен (Райне: Калоферски Псалом)

автореплика на "Женски песни" и "Символ Верую"

Защо ги слушаш, не разбра ли?!? -
Tе нямат съвест, нито срам.
Те плачат само, не видя ли,
пари щом губят на комар?!?

Изглеждат толкоз сериозни,
задрънкат ли за чест и за морал,
но няма никъде по-грозни,
оплескани във детска кръв и кал,

от гадните им купени байряци.

Варна, 21.05.2017 година

Обичам Я, ужасно Я обичам!

"Защо се вълнуват чифутите и агаряните замислят суетни дела - бунтуват се против Господа и Неговата Възлюбена" (Псалтир 2 гл. "по български")

на Нели

Зазрели са на Добруджа житата

и шетат потните невести,

стопаните пък сядат да пресмятат -

броят и нижат "две и двеста",

по Дунава се носят леко

с вълните му играещи цигулки,

морето тътне издалеко,

земята грее като булка,

която вдигат с писана каруца -

танцуват хълмове пияни.

А Господ-Бог с перото Си скрибуца

и весел пълни дамаджани,

записва рими неприлични -

на масата погача и сланина,

а Добруджа нехитро се съблича,

тъй както слънчице в градина...

Обичам Я, безпаметно обичам!

Варна 14/15.2017 г.

Кажи Госпожо, знаеш ли къде...

"Tiho, noći, moje zlato spava, blijedi mjesec nebom obasjava" (J. J. Zmaj)

Угасва нощем Тутракан

и даже вълците заспиват

навръх Врачанския Балкан,

над Пиринско звезди изстиват...

Не, няма да Те будя, ако спиш,

не са хъшлашките ми песни,

с които бих Те будил, ама виж -

покриват птиците небесни

горите Ти от Черното море

след Крън през Ямбол, Филипопол.

И в тоя миг сърцето ми да спре,

пак погледът ми ще остане топъл.

Кажи Госпожо, знаеш ли къде

са стъпките Ти - въглена жарава -

където всеки път се забоде

и после полумъртъв ме оставя

звукът как тихичко Си тръгваш.

Варна, 11/12.05.2017 г.

Нелирическа (Прости, но Тя е по-красива!)

"Запей ми и ти песен такава..." (Хр. Ботйов)

на Звездичка

Прости, че толкоз Я обичам!

Тя почва с Масления Понт

и свършва с бялото кокиче

при Рило-Пиринския фронт.

Красива си, но слушай Дунав

как тежко стъпва край Свищов.

Не зная, вярваш ли, по-хубав

от вятъра из Мизия суров.

Какво разправяш за Неапол?!

Аз вече духом там съм "бил" -

пиян тъгувах и съм плакал

(не питай колко съм пропил);

Не питай как ме е задавял

студът на Белокаменна Москва;

и колко дрехи съм оставял

почти във всяка сръбска механа,

когато ризите си късах

и с тях постилах чуждата софра -

на едро пиех, щото бързах

за влака - да се прибера,

да вкуся въздуха на Драгоман,

да замирише на шопкини,

тъй както влизаш в някой древен храм,

целуващ святите картини

и пееш в 7/8-ми терирем.

* * *

Прости, но Тя е по-красива!

В мен Тракия е вместо кръв!

Кажи ми, как да си замина,

щом знам, че ще се върна пръв!?

Варна, 10/11.2017 г.

Дъхът ти все така ли милва?

на Звездичка

Кажи, по "Солунска" вали ли,

цъфтят ли белите липи?

Ами врабците подранили

подскачат ли, докато спи

домът ти сутрин посред Изгрев

(а шари слънце дрехите отвън),

дъхът ти все така ли милва,

когато нещо те разсмее в сън?

Ако случайно те разплаче

в съня ти дума или знак,

да кажеш - зная да прекрача

поля, реки, пожар и мрак

и бързо ще те скрия в длани.

Варна, 8/9.05.2017

Обичам, знаеш, да е зима...

на Звездичка

Обичам, знаеш, да е зима

(или когато вън вали),

да гледам нечия картина -

на Джото или на Дали

и сръбско вино от къпини

обичам... Спомняш ли си как

на "Knez Mihajlo" се разминах

с Balašević и после спрях

под кестена със твойте sms-и,

които вятърът донесе

от Витоша през Цариброд.

* * *

Обичам да измислям ситни думи,

да ги нанизвам на конец

от страх, че някоя ще се изгуби

или попадне у крадец.

Обичам и света ти подреден,

обичам дървени лъжици

и мога да те гледам всеки ден

сред чисти дрехи и паници.

Обичам да я виждам като пада

косата ти в разплетени вълни...

Миришеш ми на тихата ливада

от детството ми между Планини,

където край Златица се пресичат

реките от Пирдопския Балкан

и круши през прозореца надничат...

Избирам Теб да си ми Храм....

Обичам Те, а всичко друго е мъгла...

Варна, 6/7.05.2017 година

Защото не говориш, а ръмиш

на Звездичка

Миришеш на череши и коприна,

по-бяла си от пресен сняг

и тънка като клонка от маслина,

и вита като речен бряг.

И няма нужда нищо да "измислям",

защото не говориш, а звъниш,

и лесно ми е просто да описвам

как стъпваш, като че ръмиш...

Варна, 4/5, 5/ 2017 г.

Предпасхални паримии

"Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух" (I Коринтяни 15:45)

Когато Всечовекът ни залее,
(оставащ все пак Неделим, Събран)
тогава, както в Псалмите се пее -
"И в ада, Господи, със нас Си там..."

Тогаз Дървото Смъртно се превръща
от грозен и объркан кръстопът
(в цветя и листи, в клони се загръща,
тъй сякаш извори с вода текат),

превръща се, да видиш ти, в Маслина,
а Стволът му, уж срязан и побит
във суха пръст и черна мъртва глина,
пренася както Йоновият кит

на Господ Яхве Сигурното Слово,
разцъфнало и ясно във Христа....
В мъгли барутни, в огън и в олово
затуй ще гледам, вярваш ли, Кръста!!

Че само там без сянка се разкрива
на Иаков-Израил съня...
Морета съхнат и се сливат,
не Този, Дето изора

Египет, Вавилон и Палестина
и лично Образува от пръстта
сина Си сред Едемската Градина,
а сетне Го изправи на Кръста

да Го погледне, не за да Го мъчи -
да види в Него Истинен Адам,
а Той пък, точно както Му заръча,
превърна Се и в Tвърд, и в Океан,

но Образът наразрушим остана,
защото Слово беше тая Плът,
Кръвта пък - Дух и огън, разигирана,
във вени вместо в "Тигър и Ефрат"...

Дъхът във Дух така се преобръща
(тъй връща Му Го Новият Адам),
а не блуждаеща една и съща
саката и дотегнала душа...

И дишаха Лице в Лице с Човека,
изправен на Самотното Дърво,
оставен Той, извиква Го, че лека
смъртта е само в Общо Естество....

* * *

Да, ето, Всечовекът се разлива -
Река, гасяща и самия ад.
Духът пък всяка капка Кръв събира
и Плът - разронен с вятъра комат -

твори пред нас пак Нов и Славен Всечовека.

20/21.03. Варна

Терирем под Кръста (Тракийско Евангелие)

вместо въведение към един подготвян сборник с беседи по православен катехизис в чест на Пресвета Богородица - Неупиваема чаша

и "послеслов" на "Богородична песен"

Запалил съм последната си риза

на клоните, завързана накръст,

а огънят полека ги огризва

рисунките ми вятърни със пръст...

* * *

Кажи, Госпожо, още ли си там -

оттатък рововете, пълни с мърша,

след дънера от врани изкълван,

където всяка "мъжка песен" свършва.

На чудно-детски ангелски езици

започва да се стеле "терирем"...

Аз нямам сила, нито пък жълтици,

но можем за Сина ти да сберем

най-чистите, най-бисерните ноти

и римите, люляни "под сърце"...

Да имах всички "бъдещи животи",

не мога да прибавя и перце

към Чудото на Детското Му Слово,

завело Го под Страшното Дърво,

но мисля си, Госпожо, че ще мога

все пак да "поговоря" за Едно

Евангелие "по Тракийски"...

Варна, 3.03.2017 г.

Да слушаш утринните птици

Да чуеш утринните птици,

преди нощта да прокърви,

дъждът да тропа ръченица -

танцуващ, вместо да вали...

Така се будят ветровете

и носят дъх на морска сол,

пък облаците са карети -

Денят се ражда чисто гол

и няма нищичко обидно

сърцето дето да дере,

разтваря се Небето - мида,

пък Господ бисери бере

и сетне в клоните ги вплита -

то не е дъжд, а Звездопад,

летейки чайките залитат,
жумят над светналия град.

Обичам да посрещам дни такива...

Варна, 21/22.02.2017 г.

Песен за Небесната Шляхта (моето "Сенкевичу")

“Moich Ligόv wziąłem dlatego, że mieszkali między Odrą a Wislą. Miło mi myśleć, że Ligia była Polką.” (Henryk Sienkiewicz)

Нощта е тъмен изумруд,

а въздухът звъни кристален,
по покривите капе студ...

Да, "мразя изхода фатален"!

Да, "няма да ми писне да съм жив"!

...Но днес не свирят "по Висоцки",

а курвенски - "по Миша Булгаков",

Есенин пак го беси Троцки,

затуй стихът ми е суров...

* * *

Ех, чувам Пеещата Шляхта -

за Марк Виниций, Лигия и Урс,

пък моите другари спяха,

щом спря се тя под къщния ми пруст

и тръгнах подир тия барабани,

защото мразя бичите рога

и също пошлите тирани,

и гаврите със чест и свобода;

и мъртъв да ме влачат врани,

ще тача само Бития Христа.

* * *

Не зная да "ценя комАта",

пред злите да превивам врат...

Ех, Шляхтата е вече пред вратата,

Христе, с кръвта Ти съм богат!

И може в Идещата Вечност

да светят в стремената им звезди...

Омръзна ми от пози на "Човечност",

привиждат ми се чудни светлини -

блестят искрите под копита,

играят пред Петровите Врати,

пък Шляхтата ме вдига и политам,

потъвайки в Христовите очи.

* * *

Ако сестрите ми попитат

къде са ризите ми три,

кажете им: "В  Жечпосполита,

пренесен зад Петровите Врати"... 

Варна, 3/4.02.2017 г.