петък, януари 18, 2019

Азбучна песен за златната паричка

на Христина
продължава от ТУК

Асфалт... По него се търкалят
коли, тролеи, автобуси,
очите ти дърветата не галят -
мъгливо слънце в ледени кожуси,

едва ли има даже два-три грама
целувка синя в цялото небе,
ескадра чайки почват пошла драма -
лов пак на риба в мътното море,

унася ме, отнася ме полека
начената преди нощта ракия...
Елечето, къде ти е елекът,
шумът на фустата ти не откривам?!

А аз попивах всеки полъх -
за бегъл лъх от твоя аромат
щастлив и весел се оголвах -
едничка тебе виждах в моя свят.

* * *

Зората нажежена се изсипва,
а после бавно в мъртвото море
тя става мърлява, саката дрипла,
а ти все светло-топла си, дете!

Нощта без теб е тъпа, грозна курва
(цената й е литър концентрат)).
унасям се, душата ми сънува
все теб дете, да грееш кат' дукат!

* * *

А ти била ли си тъй мислена преди?!
        миляна в шепи, като свидно цвете?!

Варна, 18.01.2019 г.

понеделник, януари 14, 2019

Била ли си тъй мислена преди?! (Азбучна молитва)


на Христина

Бих искал да погледам като спиш,
половин живот ще дам за два-три часа
и давам с радост, ти обаче виж -
мълчи, че някой ще ме урочаса...

Не питай де е другата половина
(пак стига ми, че стъпвах нашироко),
не пия за което ме подмина,
ами за теб, момиче топлооко,

защото, ако нещо те уплаши,
ще срина целия Коджа Балкан -
обичам ли, съм три пъти по-страшен
от бесен, кървав, черен ятаган!

* * *

В съня ти има ли врабчета?
Дъждът дали се стича на черти
през пъстри слънчеви тирета,
играещи в затворени очи?

Кажи ми, светлите кълбета
на приказно-разкошен водопад
звънят ли, пръснати в небето,
тъй както пръсва празничен снаряд?

* * *

Или пък нещо те тревожи?!
Кажи да го посрещна вместо теб!
Какво ли толкоз ще е сложно -
аз бил съм бос и без вода, без хлеб

и бягал съм пред сопи и пред пушки,
и пред обидени до смърт мъже,
замръквал съм по пътища ошушкан
с' забоден във гърдите ми ръжен.

* * *

Остана само да те питам
била ли си тъй мислена преди -
и денем в делничния ритъм,
че и нощес сърцето като спи,

а аз сега съм като струна,
мирът ми всичкия е в теб,
така че, страшно се вълнувам,
една по-важна си от хлеб,

безжизнени стърчат гредите
и белите олющени стени,
хамали пушат по ъглите,
тежи небето ми, тежи,

едва успяват да засвирят
цигулките на болните щурци,
едничка искам теб да видя,
луна вали в морето на искри,

ужасно е да бъдеш все възпитан,
на ден по три "за времето" така,
а питаш ли, да чакаш като сритан
лежерен отговор "И тука приваля..."

* * *

Била ли си тъй мислена преди?!

Варна, 14.01.2019 г.

петък, януари 11, 2019

Автоепитафично


на Христина

Мойта Тракия свършва дотук...
Моя Тракия - цялата в песни,
моя шепа сърце във юмрук,
пълно с болни, със мъртви и с бесни.

Моя нежност и моя любов,
мои Таткови сънища ясни,
мой старинен от Странджа пищов,
мои Тъжни Родопи прекрасни...

Край морето пастелна трева...
Ако в някой мъглив понеделник,
моя Тракийо, тука умра,
изпрати ми душата край Перник,

занеси й я в тънка бутилка,
разредена със хубав мавруд
и ракия с' смокинова жилка,
овкусена с две шепи барут.

Варна, 11.01.2019 г.

четвъртък, януари 03, 2019

Йона - X-та автобусна песничка


на Христина
/следва от "Маргаритка"/

Старият Завет, Маргаритке, е Книга за Човещината... Тя е многообразна тая човещина - ту буйна, ту смирена, ту въставаща, ту предаваща се, ту тържествуваща, ту отчаяна... Колебаеща се във всичко, но в едно непоклатима - доверието в Бога и в това, че Той я приема, каквато и да е тя в проявите си, с едно само условие - да е пред Него гола и открита... Давид иска и получава, получава често и това, което въобще не му трябва, като горко пати сетне в последиците от неустоимите си желания. Давид е танцуващият, лудуващ и воюващ Човек и в това дотам се уподобява на Христос Всечовечния, че се именува преимуществено негов баща (по плът), Давид толкова обича децата си, че почти нищо не умее да им откаже, така както и сам на себе си и както Небесният Отец дава Единородния си Син, с Който Са Едно, Любимия Си Син, за да не погинем ние, така и Давид е готов да даде и живот, и Царство, за да оцелее разбунтувалото се против него негово дете - Авесалом.... Соломон пък е мъдър в любовта, затова го наричаме Премъдър. В това облагородява буйната любов на Давид, умъдрява я. Соломон не иска "на всяка цена", не воюва "на всяка цена", не настоява "на всяка цена" да побеждава и да получава, както ти разказах за отношенията им със суламитката предния път...

А сега ще ти разкажа за св. прор. Йона. За тоя пророк на Бога, който не искал въобще да стъпи в Ниневия, за да проповядва и пророкува за скорошната й гибел по заповед на Бога... Мотивите му ли?! Не страх, ами нетърпимост, граничеща с омраза към Ниневийците, разочарование пълно и дълбоко, желание и готовност да избяга от тези хора, да се скрие от тях в смъртта, на морското дъно, където се и озовава по стечение на обстоятелствата, хвърлен от кораба, с който бяга в обратната на Ниневия посока, от хора като тях... Самият Йона обяснява това в края на книгата си, възмутен в разговор с Бога, като Му казва "в очите", че точно това не одобрява, че точно от това се е опитвал да избяга, че е знаел, че мисията и проповедта му са целели не гибелта на Ниневия, а нейното покаяние и спасение, което се и случва... Но не в броя на дните, прекарани в корема на едно морско чудовище, преди да бъде изплют от него жив и здрав на Ниневийския бряг, от който така панически бяга, е толкова подобието му с Христос. Йона е три дни и три нощи в корема на погълналия го кит, а Христос не е в гроба толкова време, даже с много старание няма как да видим дори да "засяга" престоя на Господа в гроба три денонощия. Библията обаче не е математика, както не е математика Човекът, колко по-малко пък е математика Всечовекът?!... Христос се бори, за да ни изтърпи, веднъж даже се провиква по тоя повод огорчен "Докога ще ви търпя?!" Сподирян от заварените си братя, които и майка му се опитват да въвлекат в това, за да бъде силом прибран у дома си, защото бил "луд", неразбиран от самите Си Апостоли, продаден от единия за смешно дребна сума, мразен от "колегите" Си - проповедници и "пророци", а народът, когото Той масово е изцерявал и възкресявал от мъртвите децата му, изисква разпъването Му на кръст. Накрая Христос, извръщайки Лице от хората, се обръща към Бога Отца, защото вече никого не иска и не желае. И точно както при Йона, така и в Гроба на Господа, иде Бог накрая, за да утеши, изцери и възкреси чрез Своето нежно присъствие, със Своя Свети Дух да вдъхне отново живот в творението Си Лично.
"Дуйни ми, дуйни бел ветре, разтопи бели снегове, отвори пътя за Драма... Во Драма искам да идем!" (македонска песен)
Тука слънце студено искри,
а морето бумти на засечки...
Километрите - триста по три,
но защо ли да има пък пречки

да ти пратя две шепи парфюм
през небето по бистрия вятър?!
Пак торбата ми пълна с тютюн,
пак играя във стария театър

на "добрия" (уж "лош") Робин Худ
(тоя път е обаче без курва)
с водна чаша коняк против студ -
тя бутилката толкоз и струва -

колкото моите курви накуп.

* * *

Ех, върни ми по белия вятър
             на гласа си копринен звъна!

Варна 02.01.2019 г., автобус 22