Таз' война да е ще и последна

"Не питаj ме ни зашто сви керови замном лаjу" (Балашевич)

на приятеля ми отец Стоян Костов /поискано посвещение/ 

Таз' война да е ще и последна!

Аз не зная друг начин да бъда приет

вън от ада, когато си легна

в тая моя земя, от която съм взет.

Ти, Христе, да ме видиш и чуеш,

(туй поне го умея добре)

щом ботушите бойни обуеш

и бездруго докрак ще се мре.

* * *

Стискат хляба и в зъби душата,

ех, умират от страх да умрат!

Днес обаче аз друго пресмятам:

колко време ми трябва за път,

за да стигна ръба на Земята,

дето Слънчице само тупти,

пътя в песни и битки отмятам

(чуждо куче след мене ръмжи)

Таз' война да е ще и последна,

                  ще живея докрай по ръба...

Варна 31 юли, 2019 г. 

Не смея даже да попитам...

на Христина

Не мога да стоя спокойно

сред тоя сивкав облак от тютюн,

пиянствам, пуша непристойно

и кашлям сякаш глътнал съм бастун,

очите тежки и присвити,

тъй сякаш адът гледа ме през тях...

Дори не смея да те питам:

обичаш ли поне каквото бях,

блестят ли в Гараовско череши,

дали все тъй страните ти цъфтят,

когато вятърът разреши

косите ти и щипне по носа?

Не смея... Мътни са ми дните

и думите ми жилят кат' игли,

а ти, когато си сърдита,

сърцето ми трижд' повече боли...

Варна, 29 юли, 2019 г.

Но знам да галя като пея

на Христинка

Тежи ми, Цвете, страшно ми тежи:

тежи ми всяка глътка кислород,

месото пък мирише на змии,

водата на урина и на пот!

Влече ме, дърпа ме у нас

във стаята до овчите кошари,

на три разстрела до Бургас

със четири изпушени цигари

до ягодовите лехи

и храста с черните къпини,

където сутринта дъхти

на хляб и сирене с маслини,

където на железния креват

Баща ми ме научи да се смея...

Дотегна ми от грозния им свят...

Но още знам да галя като пея.

27 юли, Варна

Молитва за децата на Родината

"Две неща аз търся на земята" (Шандор Петьофи)

автореплика на "Кръстният знак ме упреква"

Три неща ме хвърлят във екстаз:

путка, водка, бой за правда...

Ти Иисус, прости, не е за нас:

Словото ти друг ще радва:

нявга утре наш'те синове -
ще работят, спят спокойно,
че на днешните си бесове
с кръв сме сложили намордник.

Варна, 11.07.2019 г.

Все по-трудно ми става да дишам

След "Бенковска" оградите пукат,

а по Моста потичат мъгли,

мръсен вятър през кръста те чука

и в гърдите забива игли.

Тоя Мост посреднощ е опасен -

жълти сенки по него пълзят.

Хоризонтът? Да. Уж е прекрасен,

но русалки под тебе свистят.

* * *

Не преминах сега, не се справих,
толкоз често съм тъжен и зъл,
да се смея до сълзи забравих -
де отивам, отгде съм дошъл,

мойта риза е вече на дрипи - 
таз', с която погребах другар,
все по-често бутилката пипвам
рано сутрин, а листът е бял...

Нито стихове, нито памфлети -
не желая да драсна и ред,
в чаши днеска са мойте куплети
и две педи не виждам напред.

* * *

На 15-то число съм усмихнат,
щом стъкмя по "Еконт" армаган...
Моите песни полека утихват -
как се пее все злобен и сам?

Сутрин рано трещя и ругая,
ритам котки и псувам жив свят,
щом флиртувам сега не играя,
а говоря за секс със коняк.

Не познавам човека отсреща -
в огледалото сякаш е друг,
снощно вино ме стяга във клещи -
по тила сякаш бие с юмрук

Не желая, не знам, не умея.
Все по-трудно живея и пиша,
все по-трудно се будя и пея,
все по-тежко ми става да дишам.

Варна, 02.07.2019 г., Златни Пясъци