...Нито даже в далечна Галиция

/на Х./

"Под велом магле звецка Осми Козачки Пук" (Djordje Balasevic, "Galicija")

Днес на "Петко Напетов" на ъгъла

две хлапета играят на "бой",

а земята под мен си е тръгнала,

че съм трета неделя в запой.

Тъй се "пости", Лаленце, Моряшката,

тъй се търси Родения Бог,

тъй се стъпва, широко, хъшлашката -

колко толкоз пък да е висок

и на ада им валът защитния,

че и древният негов "творец" -

нито в Шеруудски лес, ни в Галиция

има втори по-точен стрелец

като мен, щом засветкат във тъмното

злобни юди и гнусни змии.

Ех, гърмя и сека до разсъмване

сред тютюн и просташки псувни...

А щом съмне, все сядам да плача...

Варна, 27.12.2019 г.

Ех, как обичам да се смееш!

на /.../

Разсмиваш се, когато кажа:

Пази ме, че ужасно съм влюбчив -

привидно хулиган от плажа,

пък то е жест, рисуван със молив...

Не съм побойник и развратник,

а просто тъй... се нося из града,

не знам да взимам наобратно

ни чест, ни даже спукана пара.

Макар да зърна как се бия

(единствено и само зарад' теб),

видя ме също колко пия

(кат' пукнат мех в потъващ речен шлеп)

* * *

Но как обичам да се смееш!....

Варна, 14.12.2019 г.

Декемврийска

Декември, Месечината се лее

по хлъзгавия, каменния бряг,

морето сиво зад мъглите зее,

а въздухът - по-тежък от коняк.

И точно тук пътеките са пусти,

насреща зяпа празен камион....

Какво чудесно време за "изкуство":

Балада на последния патрон

в играта ми "по руски" на рулетка,

поредната за чест и за любов,

пищовът с барабанната му клетка

е моят стих накуцващ и суров...

* * *

И ето, мойте мъртви се събират

край болното, но топлото сърце...

Кой казва, че душите ни умират

и не оставят даже петънце?!

Ех, ето ги - бащите и дедите,

оттатък пък другарите мълчат.

От вас се иска само да решите

да седнете край призрачния път.

Тогаз и те полека ще насядат,

а словото ще стане на курбан,

отсреща пък през звездната ограда

ще светне пак Тракийският Балкан

и Другата, Небесната България.

Варна, 11.12.2019 г.

Мариина песен

Богородице, вънка вали,

а сърцето прелива от вятър,

пък смехът ми не спря да гърми

като плач във кварталния театър.

На Сина си, те моля, кажи -

хем съм лош, хем пък мога и още,

но духът ми след него кърви,

щом запия самичък и нощем.

Кръста-рана на Голия Хълм,

че обичам до сълзи да гледам...

Доста лош съм, макар и не зъл,

също рядко съм някому предан,

че обичал съм все на инат,

любовта ми е някак-си вълча -

не деля нито враг, нито брат

срещу бурята щом се опълча

твърде рядко при туй "за добро",

много често е "просто за битка",

както нося и нож, и дърво,

тъй понявга поднасям и китка -

по прищявка, без срам и напук...

Ала ти на Сина разкажи Му,

че единствено Нему дотук

съм написал най-честните рими.

Богородице, мила, вали...

Варна, 05.12.2019 г.

А пък ти от коприна и лен...

на /.../

Ако някой ден, пиле, не дойда,

значи няма ме в белия свят,

ама ти и тогаз ще си мойта

нежна радост... Щом всички заспят,

ще те галя с душа, вместо с длани,

без очи ще те гледам как спиш...

Ех, сърцето ми, цялото в рани,

подарявам без страх да държиш.

* * *

Че нагледах се в чет'ри десетки

мръсни зими с отровни лета

и на ад, и на смърт, и на сметки,

и как мре сутринта любовта,

как купуват сърца за монети,

как продават жени и деца...

Мойто Слънце отдавна не свети,

а Луната виси - обеца

на раздрано небе със комети,

потопени във студ и във лед...

Но гърдите ти, Мъничкко Цвете,

са по вкусни от мляко със мед!

А във двете очи теменужни

бих потънал и леко умрял...

Мразех сини очи, че са "сложни",

мразех, казах ти, гръб млечно-бял

и не вярвах в красиви и руси,

пил съм с тях и съм ял шоколад,

ама сутрин уплашен съм бърсал

тез' целувки, които горчат

през деня върху цялото тяло,

щом останат да парят по мен,

сякаш спал съм в гнездо пепеляно

на змии и смърдящо на тлен...

* * *

Говори ми за водка и блини,

за Москва с Православния звон,

окъпи ме в' вълните му сини

на Прекрасния, Тихия Дон.

* * *

Не, не вярвах в малинови устни,

нито в кожа кат' ягоди в сняг,

но бедрата ти цвете са вкусни

както бял шоколад със коняк.

Твърде стар съм да бъда различен,

твърде много лъжи съм видял,

ала зная до кръв да обичам

и примирам над скута ти бял.

* * *

Ех, така е, Красива Хлапачке,

бил съм с много различни жени,

по една и по две са през крачка...

Да се хваля?! С какво? Че тежи!?!

Не е мъжко това, че заспивах

върху потни тела все пиян,

сякаш яздил съм просто кобила,

сякаш пил съм от мръсен буркан.

Мореока, жадувал съм теб,

а когато очите ти светнат

(мляко мое, с канела и мед),

пък страните ти алени трепнат

от възторг, щото гледаш във мен,

хем съм горд, хем щастлив, хем засрамен

колко мръсен дочаках тоз' ден -

осквернен, омерзен и ограбен,

а пък Ти - от коприна и лен.

Варна, 05.12.2019 г.