"Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух" (I Коринтяни 15:45)Когато Всечовекът ни залее,
(оставащ все пак Неделим, Събран)
тогава, както в Псалмите се пее -
"И в ада, Господи, със нас Си там..."
Тогаз Дървото Смъртно се превръща
от грозен и объркан кръстопът
(в цветя и листи, в клони се загръща,
тъй сякаш извори с вода текат),
превръща се, да видиш ти, в Маслина,
а Стволът му, уж срязан и побит
във суха пръст и черна мъртва глина,
пренася както Йоновият кит
на Господ Яхве Сигурното Слово,
разцъфнало и ясно във Христа....
В мъгли барутни, в огън и в олово
затуй ще гледам, вярваш ли, Кръста!!
Че само там без сянка се разкрива
на Иаков-Израил съня...
Морета съхнат и се сливат,
не Този, Дето изора
Египет, Вавилон и Палестина
и лично Образува от пръстта
сина Си сред Едемската Градина,
а сетне Го изправи на Кръста
да Го погледне, не за да Го мъчи -
да види в Него Истинен Адам,
а Той пък, точно както Му заръча,
превърна Се и в Tвърд, и в Океан,
но Образът наразрушим остана,
защото Слово беше тая Плът,
Кръвта пък - Дух и огън, разигирана,
във вени вместо в "Тигър и Ефрат"...
Дъхът във Дух така се преобръща
(тъй връща Му Го Новият Адам),
а не блуждаеща една и съща
саката и дотегнала душа...
И дишаха Лице в Лице с Човека,
изправен на Самотното Дърво,
оставен Той, извиква Го, че лека
смъртта е само в Общо Естество....
* * *
Да, ето, Всечовекът се разлива -
Река, гасяща и самия ад.
Духът пък всяка капка Кръв събира
и Плът - разронен с вятъра комат -
твори пред нас пак Нов и Славен Всечовека.
20/21.03. Варна
