сряда, декември 14, 2011

Све праве су љубави тужне

на Меденка

А слике са блeђе и блеђе, а лепе потискују ружне. (из пјесму Балашевића)

По краищата сиви на земята,
където ражда се страхът,
изплетен и бродиран след играта
на две деца, които спят,

събуждам се сред мирис на мастика
в чаршафа потен и навит,
с ръце и тяло опипом те викам,
напипвам само кух кибрит…

Две къси клечки, трудно ще запаля
бездруго мокрия тютюн,
а звуци, дето иначе ме галят,
сега ме бият като с клюн

и чак във тая липса аз разбирам
разбиращите с миризми,
които по ръцете си намирам,
и хем заспивам, хем боли...

Белград, 04. 12. 2011 г.

неделя, декември 04, 2011

Мен ела да прекръстиш

на Меденка

"Жди. И с ними заодно
Выпит не спеши." 
(Константин Симонов, "Жди меня")

Тоя свят не е моя,
но търси ме и днес,
па макар да съм тоя,
дето няма адрес,

затова вероятно
като къща те кръстя
и се връщам обратно
кротък вятър на пръсти...

Песен моя след боя,
разкажи ми, но тихо,
дали помнят пороя
тия, дето се криха,

дали имат за мене
чаша вино поне??
Донеси ми го в стреме
с буца пръст за мезе

и недей да ги търсиш,
там е чужда софра,
мен ела да прекръстиш,
дето буря ме бра...


Белград, 25. 11. 2011. г.

Но за друг, ако тъгуваш...

на Меденка

Мила моя, не ревнувам,
не ревнувам вече хич,
просто често те сънувам,
но ме буди като бич

телефонът тука вдясно
със аларма чардаш-танц,
съобщава да е ясно,
не оставя четвърт шанс

да се мамя, че ме ближе
тъмно-свиленият Понт,
като чироз, че ме ниже,
че ме дърпа като стон...

* * *

Но за друг, ако тъгуваш,
хайде, тичай го търси,
ето, доста вече струваш,
моят стих те украси

в сукня с перлени мънисти
и черешови уста,
с две очи по детски бистри
и вълшебни имена...

* * *

Честна дума, не ревнувам,
беше "другият във мен",
знаеш, даже като псувам,
пак те чакам както ден...

Белград, 20.11.2011 г.