сряда, септември 28, 2011

Защо я мислиш тая дума?!

на Меденка

Недей разглася тая дума,
че друга галя вместо теб,
над мен се спуща като чума
и ставам три пъти проклет,

главата ми гърми и пука,
тъй вече трета нощ суша
шишета, друго нямам тука
и миг ми стига да реша

да хвана релсите за вкъщи,
не искам техните пари,
там зная своя малка къща
и в нея тебе пък дори

да трябва да те имам с втори,
щастлив от ситните трохи,
нощта там с твоя мирис спори,
денят с гласа ти ромоли...

...Недей разнася тая дума,
че друга днес ще съблека!
Аз по-добре да дъвча гума
или дори да се свлека

в дере със тръни полусухи,
забити посред празен вир
и там на клоните им кухи
да се обеся за синджир...

Белград, 22.09.2011 г.