сряда, септември 28, 2011

Сънувам моя Кървав Юг

Не мога да заспя нормално
сред тези боядисани стени,
а шкафът зяпа вертикално
и час по час "повтаря ми" - Стани!

Прозорец? Дървено-пластмасов
и подът също, лампите неон...
Творил е сякаш Ломоносов
етюд за стронций с махагон...

Зачитам се в Професор Милин,
разказва ужким нещо за Давид,
в ботаника досадно силен.
О! Скрийте ме във Йониния кит!

През ден решавам да си тръгна,
но ще дочакам вестите от Ниш,
един път Мита да прегърна,
в кафе да "поуживаме" и виж,

в очи как зная да ги плещя.
Аз ида, Митко, още по от Юг,
какво преглъщаш и се блещиш,
ти пил ли си ракия с пресен лук??

Ти плакал ли си насред пътя
с юмруци, стиснати до топла кръв:
"Да пукна, ако ви отстъпя!
Простете, мамка ви, но удрям пръв!"

* * *

Отварям Книгата наслука
и случвам се във песен на Давид...
Духът Ти, Боже, ли е тука
или сънувам буден златен мит??

Белград, 21.09.2011 г.