Пак е марш за любов в свобода

на Меденка

Бяла улица, светла и грапава,
топли покриви спят под дъжда,
боса есен, красиво нацапана,
плаща щедро със златна ръжда

тия десет по сто километъра
в остра сръбска ракия из път,
преко Дунав, Нишава и Етъра,
път, по който край тебе хвърчат

планини сред дървета и хълмове,
а когато затвориш очи,
сякаш парят изсъхнали кълнове,
пък цигарата вече горчи,

а отдавна е минало времето
като тръгвах почти на шега,
спях по гари и често в постелята
на случайно открита жена,

за да стигна, където си мислех че,
се намира ръбът на света
с вино, нож, а в главата ми свиреше
огнен марш за любов в свобода...

Слава Богу, Госпожо разплакана,
с теб отново трептя по ръба,
в златна есен, красиво нацапана,
пак е марш за любов в свобода!

Варна, 26.09.2011 г.