събота, юли 09, 2011

Топола, питке, права пада

на Меденка

И ти ли тъй се будиш заран -
минута две ще полежа
от рано за ракия жаден
ще плача да не откача...

Листът от масата ме гледа,
обаче вместо химикал
цигара, взета от съседа,
напипвам и остава бял.

А в мен се блъскат цветни птици,
куплети, сенки, миризми,
посрещам ги като плесници,
болят ме стави и гърди

и стъпвам тихо като буря
преди да гръмне над гора,
която всичко прекатуря,
в каквато искам да умра...

Но ти поискай да те видя,
пък нищо, че навън вали.
Едва ли някой ще учудя,
нали развратен съм, нали

съм даже адски агресивен,
опасен повече от СПИН,
лъжец, мошеник, сугестивен
и все пиян, и все един...

Но разходи ме по Площада
и да послушам твоя глас,
топола, питке, права пада,
да, нека тъй да падна аз...