на Десислава
Само с теб съм различен,
чак гласа си изменям,
та дори ми прилича
зло-добро да разделям.
Щом на пътя напиша,
че съм луд и обичам,
както вятърът диша,
аз при теб ще изтичам...
Затова като змей, като чума
ще повдигна край тебе стена,
като клетва пред бой, като дума
преди смърт за красива жена.
От главата ти косъм ли падне,
ще взривя зарад него света,
ще убивам от залез до пладне
и след пладне пак няма да спра.
* * *
Като розова китка, като хляба за днес,
като медена питка, като чуден адрес,
като песен на кос, като рима несложна,
като слонова кост, като птица тревожна,
като детска игра, като водна рисунка,
като златна пара, като вино в кратунка,
като плетка зведзи - три жени край комита,
седем пъти по три, девет свещи във пита...
