И отново за теб като сабя

Заваляха най-правите песни
като град от взривени слънца,
като гръм, като бомба ме стресна,
като битка със сняг на деца

тая будна и топла човечност,
дето смятах, че просто е мит,
ето кърми във скута си вечност -
Младенец, беззащитен, открит...

...И отново за теб като сабя
ще посоча света като път,
ако ще зарад туй да нахраня
вълци, дето по ъглите спят,

път, по който светът се снишава
както куче пред малко дете,
като клони над улица права,
като майка, която тъче

хладна риза за нощите летни
и юрган за студените дни,
не със вълна, а с обич оплетен
като пита със златни пари...

Белград, 13/06/2011 г.