Като шепи ориз
по пътеките мятан,
като перли във низ
неброен, непресмятан
топъл вятър разрошва града.
Ресторант с име "Ниш" -
там дървета без клони
във градината, виж -
мързеливо се гонят...
"Домачине, пак бири с чорба..."
* * *
Ала ти, май че спиш,
оглушала от думи...
В сън към мен ли вървиш??
Да те чакам ли буден??
Белград, 05/06/2011 г.
