Чуй, морето тупти като питка

на Меденка

През листата на златни дантели
пада слънце по белия път,
ситен пясък от някъде взели
се замерят момчета, смехът

пропълзява под старите пейки,
за да гръмне на метър-два-три,
те се търсят и гонят, крещейки
и денят тъй завъни на вълни...

Да ти купя ли хладна мастика
с дъх на миди и прясно море?
Чуй зад ъгъла циганка вика
да ти гледа на длан и сърце.

Събери ми червени рапани,
изпоти ги под топли гърди
и налей ми във тях като в рани
две мастики за Бог да прости...

Да прощава, задето се кръстих
не във мойто зелено море,
а в реки полусухи и мръсни
от крадливи и криви ръце.

Чуй, морето тупти като питка
във горещата, лятната пещ
и водата му тука е плитка -
изправи се над мен като свещ...