Ще останат ли в пясъка стъпки
след нозете на прашния ден?
Ще усещам ли сладките тръпки
на изпитото вино от мен?
Ще останат ли думи за утре?
Ще остане ли рима за квас?
Ще си спомня ли старите мутри?
Ще допуша ли стария фас?...
...Всяко нещо, май, има си време...
Както грим от красива жена,
всяка кръпка по нещо отнема
от прекрасния фрак на деня.
Всяка дума отново се ражда
с нова кожа за нова душа.
... Но сърцето защо се заяжда:
"А, дали? А, дали е така?"
1999 г.
