Сън

на Теодора

Дочаках те. Недей да ме тревожиш,
в теб свършва всичката ми скръб,
легни до мен и тихо поцелувай
очите ми, преди да изтекат.

Плъзни ръце да ги погалиш
нозете ми, изтръпнали от път,
че казах ти, нали го помниш –
Прегазих с тях
през пръст и сняг,
през кал и смърт.

И няма друг, кому да кажа,
едва ли друг ще разбере,
как тежко е да си наказан
с добра душа и зло сърце.

Заспиваш ли? Недей! Постой така
(косата ти мирише на жена)
С ръката си, със топлата ръка,
покрий ме миг, преди да се взривя...

..................

Претъркалях и този сезон.
Виха вълци и буря
ме пра през лицето.
Осем змея убих и една
тревопасна ламя,
но спасих от порастване
в мене детето.

Бях мъжествен – море преорах,
свих корона от мокри рапани,
с диамантена сабя в дланта
клах магьосници зли, кръвоядни.

Победих. Не жалея за тях.

...Но заспах върху мекия пясък...

..................

...Разкажи ми, когато сънуваш,
дали влизам в съня ти със смях?
Разкажи, а когато будуваш,
дали мислиш за мен като грях?...

09.05.2009 г.