на (...)
Не помня толкова море
в града си, в северните миди...
Да казват, че съм луд, добре,
но ти разказвам, за да видиш
това през моите очи,
а ти не бива да разправяш
солта му сладко как тръпчи
(когато стаята отваряш)
на друг, че клетвите са три -
едната клетва е от злоба,
а втора кости чак троши,
пък трета свлича право в гроба...
Кълнат за неочаквани неща:
че някой някого пред Залез
обичал просто ей така,
кълнат дори, ако оставяш
в косите си забодени цветя.
А вярваш ли, че леко ще простят
на плиснало от щастие море?!
Варна, 24.09.2018 г.
