на Х.
Само седмица беше далече
шом подминах с коси побелели
покрай Искър горите и тече
през кръвта ми на едри шрапнели
вместо вино гореща отрова.
Но кажи ми, че още са цели
покрай Искър гората, небето,
покажи ми с ръцете си бели
как сърнички търчат в Дефилето...
* * *
Ех, умирам от страх и не мисля
по-далеко от час и до утре,
само чайките будят ме с писък...
Притъмня, а отдавна е сутрин.
Варна, 25.09.2018 г.
