на Христина
Тука Слънце блести във сребро,
а Морето е цялото в шарки,
километрите пет са по сто,
а нозете ти бели и малки,
ти обаче, недей да тъжиш -
има влакове, пощи, таксита,
още утре в ръце ще държиш
две хартии - в едната увита
шепа миди и шарен рапан,
малко пясък във тънка бутилка,
а във другата цял Океан,
за да кажеш на който те пита.
че си имаш от мене Море.
Варна, 18.09.2018 г.
