на Христинка
Над земята ми пада прохлада,
падат тънки прозрачни мъгли
и отново съм тъй изненадан
как умее без звън да вали
ситно стъпващ в гората ми вятър,
ситно сронен в тревата ми дъжд
и се сменят в Небесния Театър,
както сменят се жито и ръж
над полята ми тежки, зазрели
два-три облака - тънък гергеф
с две-три птици през тях прелетели,
с едва чуван прозрачен напев...
* * *
Пак да имах две шепи цветя,
пак Смъртта да ми диша в лицето
(вече знаеш, че аз не пестя
нито ада си, нито Небето)
ще ги имаш по Бистрия Дъжд
oт очите ми, Слънчице Светло...
oт очите ми, Слънчице Светло...
14. 09. 2018 г., пътьом за... Португалия