на Брезичка
(по повод на едно ново плакане на излизане от България за... България и за нуждата ми от психиатър, щото бях вън едва за денонощие)
Аз те галя с очи
както други не галят,
стой, послушай, мълчи,
че сълзите ме палят…
×××
Бяха силни мъже,
всеки път бе им тесен,
аз пък имах въже,
на което ги бесех
Бяха триста по сто,
бяха всичките смели,
но попитай ги що
са лицата им бели
щом се сетят за мен,
щом ме чуят да пея…
×××
Ти Мъниче стоиш,
ще се върна, да знаеш,
даже още пред Ниш
(само трябва да траеш)
Ще се върна през Пирин,
или може през Видин
и тогава ще видим
кой е истински силен:
Да обича от Трън до Бургас!
(Суковски манастир край Пирот, миналата седмица)
