събота, септември 15, 2018

Да пояздим по Кръстния Път...


на Х.

Да, умея да губя с размах,
подир фусти да тичам напразно,
да разказвам за всеки мой грях
хем "красиво", хем доста заразно.

Но кажи ми, умеят ли Те
да обичат зелена тревичка
както люби се малко дете,
както пее се име по срички?!

* * *

Уж говорят за чест и морал,
пък говорят все в бъдеще време...
Аз плета ти пък тъничък шал -
приеми го във дар, вместо стреме:

Да пояздим по Кръстния Път,
през Христовата Кървава баня,
там при Божия праведен Съд
(точно там, Цвете Малко, те каня)

над света им, стъкан от лъжи.

15.09.2018 г.