Маргаритка

Аз не харесвам Цар Соломон от Библията, Цвете малко, по-скоро не харесвам създадения му по-сетне садукейски образ на мъдрец от елински тип, стоик и прочие... Но в едно за мен е безспорно велик - в своята "Песен на песните". Тя е за една суламитка, която взел за наложница. Може би е същата Суламита от последните часове на баща му Давид, Давидова наложница, взета от него, за да го "топли". Заради желанието си да получи Суламита, докато Давид още е жив, което е всъщност претенция за трона в онази Древност, брат му на Соломон, конкурент за трона, губи и главата си после, освен трона. А Соломон взима трона от Давид още приживе, с благословията на Давид, а след смъртта му явно и суламитката... Обаче, макар да е станала причина за дворцови интриги, наложница на двама поредни царе, Суламита обича един обикновен овчар, на който цар Соломон в крайна сметка я отстъпва и в "Песен на Песните" възпява именно тяхната любов. 

на Христина

/следва от Елияху - VIII-ма автобусна/

Малка бяла Маргаритке,

ситна шепа златен прах,

млечно медна Сладка Питке,

ти си само моят страх,

затова и ти описвам

тъмно-синьото море...

Що не кажа, че ми липсваш?!

Що не кажа по-добре,

че да беше пред морето,

то би светнало в сребро

и би греело догдето

стига твоето око.

И понеже те са двечки,

чудно топли и добри,

то ще свети надалече -

през гори и планини

и ще дойдат да ви видят

Теб и моето Море

(може даже да завидят)

триста Приказни царе.

Следва

Варна, 19.12.2018 г. тролейбус 82

Елияху (VIII-ма автобусна песен за св. Илия)

на Христина

/следва от Песен за Гедеон/

Свети пророк Илия (на староеврейски Елияху), Малечке-Палечке, е подобен на Девора пророчицата от Библейската Книга Съдии Израилеви, за която вече ти разказах в "Девината песен", пророк-войн. По неговото име се наричат яхавитите - религиозно опълчение за чистота на древната вяра срещу отстъпниците царе и управляващата върхушка, намирала се често под чуждоземно езичническо влияние. Самото му име "Елияху" се превръща в боен вик, с който се влизало в битка с царските войски от яхавитите: яхвисти-йеховисти по името на Бога Яхве-Йехова в Стария Завет... Но и нещо повече е св. Илия в Библията и Откровението. Той е парадигмална и емблематична фигура дотам, че този, когото Сам Христос нарича "най-големият сред родените от жена" - св. Йоан Кръстител и Предтеча, пак Сам Христос нарича и "Втория Илия", "Илия, който трябваше да дойде пак". И още "Един Илия" има, според Църковните свети отци, който ще се яви в "края на времената", пред Апокалипсиса, със същата роля като на Първия Илия, но духовна, а не толкова политическа - да изобличи апостасиса - всеобщото отстъплението пред Антихриста.

И в още нещо Илия е общ с Йоан Предтечата... Както цар Ирод плахо, но с интерес слуша Йоановата проповед и изобличения, така се вслушва в Илия и Израилевият цар Ахав, който не смее да вдигне ръка върху Илия от страх и от хората, и от Бога, точно както Ирод дълго се колебае да посегне на Йоан, а после се плаши от Небесното Възмездие, изпада в паника, че Кръстителят може да възкръсне от мъртвите. Но както Иродовата жена Иродиата подсторва Ирод да убие Йоан, така царицата на Ахав Йезавел повдига срещу Илия гонение. Йезавел е чужденка и езичничка, която е донесла в Израил култ към своите божества, довеждайки множество техни жреци и пророци... Тя побеснява срещу Илия, след като той подбужда заколението на 400 нейни жреци от народа на Планината Кармил. Научавайки за заканите й, Илия бяга в пустинята, където Бог го "намира" да се крие уплашен в една пещера, а там храна му донасят хищни птици и зверове, подобно на монасите пустинници в Православната традиция след векове и след като го пита Бог, при това с тих, кротък и успокоителен глас: "Какво правиш тук, Илия?!", му заповядва да се върне обратно в Града и да събере Опълчението от бъдещите "яхавити"/ 

Обичах да те гледам как ядеш,

как стъпваш ситно, но чевръсто,

когато пред очите ми се спреш,

ми идеше да се прекръстя.

Обичах да ти пея с пълен глас -

чак камъните ставаха червени

от срам, а тук-там някой педераст

заглеждаше ме зло и настървено,

защото, да, не можело така -

за всяко нещо имало си време...

А аз пък махвах вяло със ръка -

какво пък толкоз трябва да ми дреме

за някакви изкуствени порядки

на някакви насилени "светци"?!

Все пак това се случва толкоз рядко -

в душата ти да свирят сто щурци...

Ония дяволите нека вземат,

да съскат и да питат: "Как така?!",

щом гледам ли те, ставаше Поема

в сърцето ми на плиснала река!

* * *

Какво те води тук, Илия?!

Какво ще правиш, сине, тук?

Къде е бойната сбурия,

не беше ли като юмрук,

когато на Кармил изправен

ругаеше жреците на Ваал

във Името на Бог забравен,

а людете, уж правени от кал,

като пожар се разгоряха

по Бога на Отца си Авраам,

та клаха дълго и не спряха,

дордето не остана друго там,

а само Думата "Йехова"...

* * *

Страхувам се, ей Боже, как се плаша,

че може да забравиш как ти пях!

И днеска пия грозен, сам и страшен,

че ще забравиш шепите ми с' смях...

Те мислеха ме за пиян, дрогиран,

когато те намирах сутринта,

не знаеха, че всяка нощ умирам,

че болен съм, а ти си болестта,

че чаках да погледам как ядеш.

Варна, 7.12.2018 г., автобус 22

Гедеон (VII-ма Автобусна песен)

на Христина
/следва от "Песен за Девора"/

Съдилият Израил Гедеон, Малечке-Палечке, когато Бог чрез Ангела Си го призовал към битка с враговете, поискал знамение, за да е сигурен, че това е Божията воля за него. Не му стигнало едно, затова поискал и второ, и трето... Втори изпит прави Гедеон на мъжете, които да вземе със себе си за боя. Избира тези, които при една река, лочат водата жадно и с шепи, а не тези, които се навеждат, за да отпият малко. Според Гедеон 300-тата души, лочещи жадно, биха били достатъчни, за да сразят мадиамския цар... Лочещият с шепите е първо човек жаден за живот, както ни се струва, мислейки за избора на Гедеон върху тия триста и после е човек, който не се навежда, дори за да пие или яде.

Да ти кажа какво е Отечество?!

То е прясна в душата жига,

плажен спомен - гамените перчат се...

Щом си тука, е светла тъга...

Става мътна, жестока и кървава

само в миг, щом се видиш далеч,

а слъзите те давят след първата,

през лицето те режат кат' меч,

часовете пък страшни през нощите -

и пиян не успяваш да спиш...

И пикаеш им в гарите, в пощите

само миг да Я видиш през Ниш

от Калотина Ситната Витоша...

Всеки залък готов бях да дам,

още утре ти можеш да питаш Я

колко весел се връщах дотам...

Цвете Малко, дори да сме кучета,
мръсни, жалки, дори подлеци,
само в къщите с ябълки, с крушите
всяка нощ те приспиват щурци...

* * *

К'во ли знае пък Царят на Ада
за Дружина, отпред с Гедеон -
че преминала някаква вада,
за да стигне до Страшния Трон

и направи от него за Царя ковчег.

Следва
Варна, 30.11.2018 г., автобус 41

Девора (Девина песен VI-та от автобуса)

на Христина

следва от Самсон - V-та Автобусна песничка

Историята на жената Съдия (военен и харизматичен водач) на Израил Девора, Малечке-Палечке, е много подобна с тази на Девата в Новия Завет. Подобно за Нея, за Девата, ние знаем само кой е нейният съпруг на Девора и нищичко друго от Библията, за разлика от историите на други Съдии на Израил - пълнокръвни, натуралистични и безпощадно безцеремонни някой път към самите тях. И както от Дева Мария има останали само две реплики - към Аргангел Гавриил и към Учениците на Божествения й Син, която е заповед по време на сватбата в Кана Галилейска те да слушат Него за всичко, а всичко останалото са "разговор в поетични псалми" - като например с братовчедка си Елисавета, така и Девора, която е и пророчица, ни е представена да разговаря основно в поезия, като в двата псалма, разменени между нея и съратника й в битките Варак, а останалите разговори с човеците са само заповеди в Божие име.

Мария Дева и Девора са жените, представени ни да разговарят с Бога, съответно в Евангелието и в Стария Завет. Те двете са и реабилитацията на женската природа - едната предобраз на Другата, която е Самият Образ, затова и наричана Втора (и Нова) Ева, които за разлика от Ева с дявола не разговарят, а направо го отхвърлят и унищожават. Девора убива собственоръчно вражеския на Израил цар Сисара, а в православната химнография Девата пък е наричана "Унищожителка на бесове".

През градините Девора крачи,

бяло слънце на шепи вали

върху камъни сякаш погачи...

Не е сватба, а що тъй кърви

както булка през уплах поглежда

към мъжа си пиян-разлюлян,

тъй Небето сега се навежда

над нивята, че сякаш са Храм...

* * *

К'во разправят ми само за хляба?!

Мен ми стига сега да съм прав!

В Кръст, не в хляба сега се протяга

Всечовек, нека Кръстът е здрав!

* * *

Тишина, сякаш стъпва по саби -

през прозорците: слепи очи.

Няма мъж калпав нож да извади -

Израил е уплашен: мълчи...

Да мълчи! Ще говори Йехова!

К'во ще слушам за къшея хляб?!

Мен ми стига и тая отрова -

шест ракии на гладен стомах,

че да слушам и как "разсъждават",

как треперят над шепа трохи,

все мъже, дет' единствено стават

да убиват на сянка мухи!

* * *

А Девора е страшно красива,

сякаш слязъл е Господ наш Бог

на земята, а тя се е свила

като стреснат в съня си тлъст смок...

Варна, 28.11.2018 г., автобус 118

Самсон (V-та Автобусна песничка)

на Х.

следва от "Покрай пътя сънува Йефтай"

Много е особен разказът в Библията за Самсон и Далила, Малечке-Палечке... Това е преразказ и префигурация на нещо много старо от една страна. Първо е апокрифът, разказващ за първата жена на Адам - Лилит. Тя, за разлика от Ева, сътворена от реброто му и съвсем подобно на него, е направена самостоятелно - от пръст от земята и с жизнено дихание от Бога в "ноздрите". Лилит обаче намразила Адам и избягала от него. Той толкова много страдал, че Бог заповядал на двама Архангели, един от които Гавриил, да я намерят и да я върнат при него. Открили я на брега на Мъртво море. На настояването им да се върне, тя отговорила, че ще го стори, но ще убива всички Адамови деца, които роди, ако се върне. Те я оставили. Тогава Бог направил Ева, за която Адам казал "Ето, тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми". И до днес в брачните церемонии у юдеите се изписва заклинателното пожелание на кревата на младоженците: "Да си иде Лилит, а да остане Ева". Тази архетипна история се повтаря много пъти в световната литература и изкуство, като в романа на Филип Набоков "Лолита" например, а и в живота на човеците. Едно такова повторение е историята на Самсон и Далила, като впрочем от староеврейски Самсон значи слънце, а Далила луна и това е свързано с по-късната еврейска представа за демоничната природа на луната, а в старозаветния фолклор Лилит се превръща в женски пустинен демон-убиец на мъже, подобно Далила, която отрязва косите на спящия Самсон, лишавайки го от силата му, за да го предаде безсилен на враговете му... Години по-късно Самсон унизен и поробен в един езичнически храм, ще успее да измоли от Бога връщането на силата му поне за миг и ще събори храма върху главата си и върху главите на всички присъстващи.

Като Втора Лилит

след пропусната Ева,

както сух динамит

го поръсват по шева

на димяща душа

при ръба със сърцето,

тъй две чайки кръжат

над Морето проклето.

Аз отново съм тук, 

а далеко съня ми.

Сякаш трили са лук

в незараснали рани.

Още толкова луд,

също толкова странен,

като буре с барут,

като прилив неканен

под веранда с цветя

с топли чаши кафени,

там играят деца,

а ще бъде взривена...

* * *

Знаеш, мисля за теб,

както мисли се песен,

като гладен за хлеб,

като слънце наесен.

Ако ти беше тук,

бих ти пял, бих ти сготвил

и съвсем ще съм друг:

светъл някак и стоплен.

* * *

Не ми пука ни как съм облечен

и мириша от метър на джин,

моят път е от корен отсечен,

по-опасен съм даже от СПИН.

а умирам във страх от Далили,

не една не веднъж ме уби,

с не една до зорите сме пили

черно вино от бели гърди,

ама вярвам във теб, че си светла

Следва

Варна, 27.11.2018 г.

Покрай пътя заспал е Йефтай (IV-та автобусна)

на Х.

продължава от III-та песен в автобуса

Видяла си, че пия от шишето,

разказват ти - той мами и краде!

Джобовите му целите - решето,

а зло е, непорастнало дете.

Разправят ти, че лошо отмъщавам,

дори понявга само от каприз,

че рядко давам, често обещавам...

С жени?! - Манипулатор и артист.

Видяла си, че пуша маниерно

и удрям през лицето "ей така"...

Да, може би, това е всичко верно,

за мен май пее още Далида

в "Бамбино". Да, но... те сънувам!

* * *

Покрай пътя е легнал Йефтай -

седми син на еврейка пачавра

и сънува, че Бог Адонай

го държи във ръце както Брадва.

От морето е пламнал Синай,

не миришат Йермонските китки...

Ех тежи, ай тежи, Адонай,

самотата след всичките битки!!

* * *

Във съня ми си горска полянка,

във съня ми си радостен дъх

от разцъфнала пролетес джанка...

Извинявай, но аз съм такъв:

ненаучен сълзите да крия,

да преглъщам засрамен смеха,

псувам ясно, когато запия...

Нека мой си остане грехът,

че не трая превзетите мутри,

не търпя на крадци "гордостта",

не оставям да слегне до утре

във кревата гнева щом заспя.

Ти обаче, си шарена китка,

ти си спомен от песен на кос,

бе в сълзите с последната битка

във уплашен последен въпрос:

дали имаш поне две минутки

да ти кажа с последния дъх,

между две-три пазарски покупки

да научиш по горския мъх,

че тогава пак мислих за теб.

* * *

Когато Господ-Бог, Малечке Палечке, иска да научи някого да "ходи по водата", започва да го прави още от раждането му, отучвайки го първо да стъпва по земята, отнемайки му всяка плътска и човешка "патерица". Според Библейския разказ в Книга "Съдии Израилеви", бъдещият съдия на Израил Йефтай е син на блудница, при това не даже и първороден... След призоваването му от Бога и победата над враговете на Израил, Йефтай, връщайки се в дома си, обещава, че ще принесе в благодарствена жертва Богу това същество, което първо го посрещне пред къщата му. Йефтай очаква това да е овца или най-много теле. Но първа го посреща дъщеря му, която му е единствено дете, а и девица... С нейното съгласие Йефтай изпълнява обета.

Следва

Варна, 15.11.2018 г., автобус 18

Аз Павел (III-та Приказка от автобуса)

следва от II-ра Тролейбусна Приказка

Голямата неправда на Давид и Голямата Правда на Павел се изгубват, стават абсолютно незначителни, неважни, при Срещата им с Онзи, който и двамата ще "оправдае, ще им вмени правда", пак според свети Павел, този път в Посланието му до Римляните, без никакво значение какви са делата им "против Закона" (като в случая с Давид) или "по Закона", като при този с Павел-Савел, защото Христос-Всечовек е и преди Закона, и след Закона, и под Закона, и над Закона.

на Х.

"Мъдростта на този свят е безумие пред Бога" (св. Павел от Тарс)

Ти не знаеш отде съм дошъл,
аз не зная къде ще отида,
не, не питай какво съм рушил,
не сънувай каквото ще видя...

Би ме вятър и дъжд ме гърмя,
задуших се в шамии и фусти,
двайсет зими край мене горя
хладен огън в камините пусти

край лъжливи, но нежни жени...

Да, обаче успях да обикна
Този, дето един фарисей,
със юдейската низост несвикнал,
ненаучен да бъде лакей,

Го съзря и мира си напусна,
вместо "стария брат" осъзнал,
че без Кръст е във нивата пусто,
а без кръв и снегът не е бял,

че "Хлапето" е имало право
да запали в дома им пожар -
да рушиш е понякога здраво...
Не за орден е туй, че си... стар,

щото никога никой разумен
не би стигнал ръба на света,
за да гледа зад Залеза румен
през Сълзите на Бога дъжда.

* * *

Христос-Бог, Малечке-Палечке, приема да "стане" син на Давид, да се остави в Давидовите ръце... А Давид е лош баща, Давид е и лош човек. Дъщеря му Тамар е изнасилена от природения си брат Амнон. Давид не реагира. Синът му Авесалом решава да отмъсти за честта на едноутробната си сестра Тамар, като убива Амнон. Давид изпраща Авесалом в изгнание, като не много по-късно го реабилитира, връщайки го в Столицата на отговорен държавен пост. Авесалом обаче вече е презрял баща си. Започва дворцова интрига срещу него, след което оглавява бунт, почти увенчал се с успех. Публично поругава честта на Давид, като обладава върху плоския покрив на царската къща "жените и наложниците на баща си" пред очите на целия град, докато баща му бяга от Йерусалим, с това показвайки, че вече той е Царят на Израил. Нещата при битките в започналата гражданска война обаче се преобръщат със сериозната помощ за Давид отстрана на военачалника му (и сестрин син - племенник) Йоав. В решителната битка Давид моли Йоав и останалите си верни командири в никакъв случай да не посягат върху живота на бунтовния Авесалом, каквото и ще да е развитието на битката. Въпреки това, войниците на Давид убиват Авесалом беззащитен и по заповед на Йоав, съвсем уместна и далновидна заповед впрочем. На предсмъртния си одър Давид моли посочения от него за наследник на трона син Соломон да отмъсти след смъртта му на Йоав за... Авесалом... Давид воюва докрай, воюва и "от гроба", в жаждата си за мъст ангажира и своите деца и наследници. Всичко това той прави, докато престарял лежи в кревата си с една двадесетинагодишна суламитка, за която в Библията "деликатно" пише, че я "взел, за да го топли в старостта му, понеже все му било студено"... Но Давид нарича в Псалома си, цитиран от Самия Христос, именно Него, Христос, свой Господ. Нарича Сина си Свой Господар.

Павел е лош брат, но Христос-Бог приема да "го нарича брат", както сам Павел ще напише в Посланието си до Евреите. Да, Павел е зрял, да, Павел е "обран", Павел е образован и в юдейската, и в елинската, и в римската книжнина. Павел, сравнен с Давид, е "добрият". Но "добрият" Павел участва в убийството на Първомъченика Архидякон Стефан, "добрият" Павел жадува и още да убива в името на "доброто", затова и тръгва, по собствена инициатива, от Йерусалим за Дамаск, за да продължи с убийствата. Давид е кръвник от млад, такъв си е просто - жаден за битки и за жени, а Павел сам решава да се накървави... До Срещата с Възкръсналия... И не ли Павел, пак в Посланието до Евреите, ще нарече Христос (Малкия Брат, също като в онази известна Евангелска притча - Реформатора и Бунтовника срещу Традицията, която Павел така ревниво и кръвнишки пази) - "Първороден Брат" - така Савел (Саул) - високият и голям Тарсянин, става Павел (Паулус) - става по-малък, отстъпвайки "първородството". 

Варна, 9.11.20018 г., автобус 7
/следва/

II-ра Приказка от тролейбуса (за Давид)

/продължава от I-ва Тролейбусна песничка за Всечовечка/

.на Х.

"Славата ти, Израилю, бе прострелена по Високите ти места!" (из погребалната елегия на Давид за смъртта на цар Саул и сина му Йонатан)

"Помниш, сине мой, как ме огорчи братовчед ти Йоав, син на леля ти Саруя, като уби, въпреки заповедта ми да не го прави, разбунтувалия се против мене твой брат Авесалом... Не оставяй, след смъртта ми, белите коси на Йоав да слязат неокървавени в гроба" (из завета на Давид към сина му цар Соломон)

Обичам да разказвам за Давид -
жените, чудните му песни,
че в боя влизал винаги открит
и срещу зли, и срещу бесни,

но знаел само Господ-Бог
с Вирсавия и двама верни,
че никога не бил жесток,
освен към хора толкоз черни

като Йоав, Саруиният син...

Обичам да приказвам за Давид,
за него пише даже в "Рамаяна" -
кючек играл пред царя им сърдит
на свита кръвожадна и пияна,

тъй както луд или пиян
и стреснал дяволския княз...
Обичам да съм мрачен, щом съм сам,
на екс да пия до тогаз

да почна с вятъра да разговарям -

да ровя в снимки и да псувам,
псувните да записвам във писма,
те нека смятат колко "струвам",
и да поправят своята "везна",

че тя все бърка, щом не се преструваш.

Варна, 9.11.2018, тролейбус 88 

Знаеш ли, Малечке-Палечке, слушала ли си за св. Цар и прор. Давид?... Има един истински немски професор и съвсем натурален германец, не като нашите "понемчени професорчета" в София, както ги нарича отец Александър Шмеман, от Божурище и Казичане, та той, хер Риц, същевременно последовател на Доктора от Тюбинген Мартин Лутер, когото много обичам, казва, че Библията се разбира най-добре и истински, чрез съпреживяване... Не са ли най-хубави госпъл-песните именно на тема "освобождението" от Бога, не са ли най-красивите интерпретации на Изхода на евреите от Египетско робство именно американско-негърски?!

В Библията е метатекстът (надтекстът, същината и идеите) не само на цялата наша култура и цивилизация, но и в тоя "метатекст" всеки намира себе си и своето преживяване у нечие друго, точно както ние с тебе намираме всичко интимно свое и истински човечно у Христа-Всечовека. И това е причина да наричаме Христос Бог-Слово, както наричаме Книгата Слово Божие. Библейският текст е всеобемащ точно както Христос-Бог е Всеприемащ. Колкото и слаби, немощни, непостоянни да сме, все ще намерим нещо свое и от себе си у Силния смел Давид. А Христос-Бог, предаден от Иуда за 30 сребърника, с които тоя си купил край Йерусалим нивата, пък приема за подобно на Своето огорчение от постъпката на Иуда даже огорчението на лъжливия пророк от книгата на св. прор. Захария, комуто неговите поръчители (срещу заплащане) на фалшиво пророчество, отказали да заплатят дължимата цена накрая, след лъжепророчеството пред народа - цената на една нива - "на толкова го оценили - на 30 сребърника, а даже не му ги платили". Ако един фалшив пророк чрез огорчението си може да се уподоби и да стане "предтеча" Христов, защо и ние да не обичаме Давид, откривайки у него "нещо свое си"?!

* * *

Давид обичал и почитал Саул, макар че Саул го преследвал често, все таки не докрай и не с жестокост, понеже Саул обичал Давид, но не обичал Бога. Дъщерята на Саул Мелхола обичала Давид, комуто станала първа жена, даже веднъж го спасила от гнева на баща си, а Давид я възненавидял, Давид обичал искрено брат й Йонатан. Давид се влюбил почти фатално в Вирсавия, жена на военоначалника му Урия, но не знаем дали тя го е обичала, както го е обичала Мелхола... Давид два пъти е описан как подскача и играе като обезумял. Веднъж от радостен екстаз при внасянето на Ковчега със заповедите на Бога в Йерусалим, а втори път в тъмен екстаз в залата на съседен вражески цар, от чиито слуги бил пленен, докато сам бягал от Саул. Първия път за тоя "танц" го презряла жена му Мелхола, а втория път изплашил с подскоците си самия цар, така че, онзи го освободил, пускайки го да си върви, защото бил луд. В индийския епос "Рамаяна" тая история е преразказана, като там за Давид е речено, че пред онзи цар се бил държал "като циганин"... С лудите, Ружо Шарена, Бог разговаря, защото истината на лудостта е неподправено интуитивна, а от тях дяволът се плаши, защото лудостта е непримиримост с "реалността" на тоя свят, с неговия дух и логика, подобно на циганите, а козните му (стрелите) на дявола, които лудият без страх приема, са разобличени, защото не са скрити, открити са пред всички "върху гърдите"...

следва

Евангелски рими (Защо Иисус е Всечовек)

на Х.

Библията, Госпожо е преди всичко Книга и Летопис на човешките възправяния... Възправил се Енох, за да ходи по Бога, та спасил себе си. Изправил се Ной срещу целия свят, за да строи кораб, та да спаси семейството си. Мойсей се изправил, за да спаси от робство цял народ. Изправил се Давид, за да спаси този народ от униженията на Голиат... Но никой никога не е бил по-изправен от Иисус Христос на Кръста, оставайки изправен и в смъртта Си, затова Той не падна, ами се вряза по-скоро в ада. Така Христос изправи ада. 

Нито с битка, ни с права любов

(и каквото въобще да направиш),

тоя свят е отколе готов

да го ползваш и после оставиш.

Но Единствен поне все разбира,

Онзи дето виси на Дървото.

Там у Него докрай се събира

от игла до конеца Животът...

Не си малка и знаеш да смяташ:

отдели ми минута едничка:

пресметни до секунда и дата

как Човекът там беше разнищен!

* * *

Той, Човекът, е фин механизъм,

малко струва да бъде объркан,

не са нужни ни нож, ни цинизъм,

за да бъде разбит и разтърсен.

Често струва да гледаш накриво,

да не кажеш навреме "Обичам!"...

Нищо не е дотолкоз чупливо

от сърцето с уж точния ритъм...

* * *

Но все пак - не убит, а разнищен

беше Другият там, на Дървото.

По си струва това да опиша:

пред убийците малък и кротък...

Варна /ттролейбис 82/, 5.11.2018 г.

Следва

Втори Псалом за копче от елече

на Христина

/продължава от Софийски Псалом/

Луната снощи ме съблече

и легна в хладното море,

остави копче от елече

и прясно мляко във гърне.

Пердето ми е жълто от цигари,

сърцето пак жадува Път,

а идват старите кошмари,

които все очите ми кълват.

Къде си, как си, имаш ли си време

замалко сутрин с първото кафе,

преди денят изцяло да те вземе,

а тука в мен сърцето ми да спре,

удавено във стихове-картини,

в които пак рисувам само Теб,

а сетне иде черно-бяло кино,

фалшива водка с кисел черен хлеб.

* * *

Закусваш ли? Край теб дали е топло?

А имаш ли си цвете за изпът?

А аз пък тука ти приготвям

във мляко с мед нарязан плод

и знаеш, че не мога да го пратя,

тя пощата е само за писма,

така че, днеска пак броя и смятам:

във малки срички пълня чудеса,

които да ти пратя на прес'кулки,

а те да те докоснат вместо мен -

хартиен лист с рисувани светулки

да те разсмиват в дългия ти ден.

Варна, 12.10.2018 г.

Обичам, слушайте, да пия сам

Не мога да седя прилично,

да гледам как сервират на простак.

Не смятам също за етично

щом видя курва как замята крак

да почна да ломотя за изкуство.

Обичам пустите трапези,

обичам тежките софри,

обичам скок към Гебелезис

върху заточени стрели...

Обичам, слушайте, да пия сам

                и полумъртвъв, ала буден да Я чакам.

Варна 10.10.2018 г.

Гларуси

на една малка Граовка

Тука знаят и без да вали

във мъглата дървета да плуват,

по обувки солта да пълзи...

Само гларуси ясно се чуват

как пресичат вълна след вълна,

прекосяват соления задух

и залепват две тежки крила,

над Морето висят и не падат...

* * *

Две приятни и лесни жени

край Фонтаните пият кампари...

Ала знаеш ли, Ружо, тежи,

да тежи с номерата си стари

да убивам пак дългия ден,

да отмивам след чужди чаршафи

от лицето си свят разтрошен

в застояла вода от гарафи.

* * *

Ти си расла далеко от тук,

затова са очите ти бистри,

а светът ти за мене е друг,

пък страните ти, Ружо, са чисти.

Варна, 10.10.2018 г.

Пак Теб ще облека в Разкош

Да пукна, ако Те оставя

на тия преоблечени "мъже",

кръвта ми нека се отравя

и сплита вместо струи във въже

и нека бие слепооко,

да блъска като прилеп по ковчег,

по мен да падат Отвисоко

обидите на тоя Мръсен Век

и нека ме разнасят врани,

а псетата да хапят в Кръстопът

и нека всичките ми рани

насред Чаршията ги разнесат

през смях и черни подигравки...

                     Пак Теб ще облека в Разкош!

Варна, 9.10.2018 г.

Със вкус (Тъй само предполагам!) на малинки

на една малка граовка

Където тихият разкош

разстила пъстрите нюанси

на теменужената нощ

в безбрежни звездни дилижанси

остана смях и аромат,

очи - два бисерни потока

и глас по-крехък от комат,

от слънчев лъч дори по-топъл.

Пак там са белите нозе,

по-тънки от реки в картинка,

а устни с дъх на божоле

и цвят на зреещи малинки.

Варна, 7.10.2018 г.

Несъвсем детска приказка

"...umesto ordena na mojim grudima nocas si zaspala" (Bane Ksrtic, "Teci, Teci, Dunave" 

"Когато дъщеря ми порастне, ще й разказвам приключенията на Портос" (обещано от една приятелка)

Не дочаках салюти,

не дочаках медали,

само шепа минути,

за да бъда скандален...

Ех, една обеща ми

да научи за мене

(мойте смешки и драми)

като двете задремват,

дъщеря й, щом стане на пет.

Неочаквано мило,

по приятелски нежно...

Дано мляко са пили,

да е топло - вън снежно,

да рисува в пастелно,

да разказва мажорно -

поне малко да белне

песента ми тревожна.

Варна, 4.10.2018 г.

Над Стражица мъглата изсветлява

разказва се на Х.

Край Търново и в жегата е студ,

под моста Янтра нещо шепне, 

цигарата мирише на барут,

за миг ми идва да се метна...

По тая риза липсва само кръв,

обувките ми пък ме стягат,

но пуста воля за живот до стръв -

затуй и моста го пробягах.

Десетки преминаващи коли,

лицата адски сериозни,

над Търново се вижда, че вали...

Намирам Търново за грозно.

* * *

Над Стражица мъглата изсветлява

(не питай само аз защо съм тук).

защо брадата ми е вече бяла,

но пък не станах в нищо "нов и друг".

Мнозина вече даже за заможни,

а други гледат "моите" деца,

затуй са и объркани, и сложни

с изпити, разтревожени лица.

През листите на капчици се стича

дъждът, а вятър тихичко свисти,

аз мислено се къпя и обличам

във ризи от замръзнали реки...

Над Стражица небето се облива

във хладно-бяла тиха светлина,

под клоните на капещата слива

ми иде просто седнал да заспя.

из България, 30.09.2018 г.

Tout est ailleurs / Всичко е другаде

на Христина по прот. Ал. Шмеман ("Дневници")

Не искам друго, само Дъх

на ябълки в пенливо вино...

Аз казах Ти, че съм такъв -

"гамен" от старо руско кино,

че щом запея изведнъж

луни, планети и Вселена

потичат като топъл дъжд,
смутен по твоите колена...

* * *

Миришел съм на крушова ракия?

Миришел съм на стар и сух тютюн??

Добре, прати тогава тука тия,

които все миришат на сапун.

Прати да дойдат да премерим

с аршина, който избереш,

доколко и кога са бели

липите шарени от скреж.

Да кажат и кога се зеленее

копривата, кога цъфти ръжта,

кога и как Луната грее,

кога танцува със дъжда?

Кога и как Безсмесно се разтваря

в Тварта Нетварен Всечовек,

пък тя звъни и преповтаря

звъна на Бъдещия Век?

Варна, 26.09.20018 г.

Дали още край Искър са цели....

на Х.

Само седмица беше далече

шом подминах с коси побелели

покрай Искър горите и тече

през кръвта ми на едри шрапнели

вместо вино гореща отрова.

Но кажи ми, че още са цели

покрай Искър гората, небето,

покажи ми с ръцете си бели

как сърнички търчат в Дефилето...

* * *

Ех, умирам от страх и не мисля

по-далеко от час и до утре,

само чайките будят ме с писък...

Притъмня, а отдавна е сутрин.

Варна, 25.09.2018 г.