на Христина
/следва от Песен за Гедеон/
Свети пророк Илия (на староеврейски Елияху), Малечке-Палечке, е подобен на Девора пророчицата от Библейската Книга Съдии Израилеви, за която вече ти разказах в "Девината песен", пророк-войн. По неговото име се наричат яхавитите - религиозно опълчение за чистота на древната вяра срещу отстъпниците царе и управляващата върхушка, намирала се често под чуждоземно езичническо влияние. Самото му име "Елияху" се превръща в боен вик, с който се влизало в битка с царските войски от яхавитите: яхвисти-йеховисти по името на Бога Яхве-Йехова в Стария Завет... Но и нещо повече е св. Илия в Библията и Откровението. Той е парадигмална и емблематична фигура дотам, че този, когото Сам Христос нарича "най-големият сред родените от жена" - св. Йоан Кръстител и Предтеча, пак Сам Христос нарича и "Втория Илия", "Илия, който трябваше да дойде пак". И още "Един Илия" има, според Църковните свети отци, който ще се яви в "края на времената", пред Апокалипсиса, със същата роля като на Първия Илия, но духовна, а не толкова политическа - да изобличи апостасиса - всеобщото отстъплението пред Антихриста.
И в още нещо Илия е общ с Йоан Предтечата... Както цар Ирод плахо, но с интерес слуша Йоановата проповед и изобличения, така се вслушва в Илия и Израилевият цар Ахав, който не смее да вдигне ръка върху Илия от страх и от хората, и от Бога, точно както Ирод дълго се колебае да посегне на Йоан, а после се плаши от Небесното Възмездие, изпада в паника, че Кръстителят може да възкръсне от мъртвите. Но както Иродовата жена Иродиата подсторва Ирод да убие Йоан, така царицата на Ахав Йезавел повдига срещу Илия гонение. Йезавел е чужденка и езичничка, която е донесла в Израил култ към своите божества, довеждайки множество техни жреци и пророци... Тя побеснява срещу Илия, след като той подбужда заколението на 400 нейни жреци от народа на Планината Кармил. Научавайки за заканите й, Илия бяга в пустинята, където Бог го "намира" да се крие уплашен в една пещера, а там храна му донасят хищни птици и зверове, подобно на монасите пустинници в Православната традиция след векове и след като го пита Бог, при това с тих, кротък и успокоителен глас: "Какво правиш тук, Илия?!", му заповядва да се върне обратно в Града и да събере Опълчението от бъдещите "яхавити"/
Обичах да те гледам как ядеш,
как стъпваш ситно, но чевръсто,
когато пред очите ми се спреш,
ми идеше да се прекръстя.
Обичах да ти пея с пълен глас -
чак камъните ставаха червени
от срам, а тук-там някой педераст
заглеждаше ме зло и настървено,
защото, да, не можело така -
за всяко нещо имало си време...
А аз пък махвах вяло със ръка -
какво пък толкоз трябва да ми дреме
за някакви изкуствени порядки
на някакви насилени "светци"?!
Все пак това се случва толкоз рядко -
в душата ти да свирят сто щурци...
Ония дяволите нека вземат,
да съскат и да питат: "Как така?!",
щом гледам ли те, ставаше Поема
в сърцето ми на плиснала река!
* * *
Какво те води тук, Илия?!
Какво ще правиш, сине, тук?
Къде е бойната сбурия,
не беше ли като юмрук,
когато на Кармил изправен
ругаеше жреците на Ваал
във Името на Бог забравен,
а людете, уж правени от кал,
като пожар се разгоряха
по Бога на Отца си Авраам,
та клаха дълго и не спряха,
дордето не остана друго там,
а само Думата "Йехова"...
* * *
Страхувам се, ей Боже, как се плаша,
че може да забравиш как ти пях!
И днеска пия грозен, сам и страшен,
че ще забравиш шепите ми с' смях...
Те мислеха ме за пиян, дрогиран,
когато те намирах сутринта,
не знаеха, че всяка нощ умирам,
че болен съм, а ти си болестта,
че чаках да погледам как ядеш.
Варна, 7.12.2018 г., автобус 22
